Битка за Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал преди затварящи скоби за вътрешна препратка
м Граматически промени
Ред 12:
| командир1 = [[Картинка:Flag of Germany 1933.svg|25px]] [[Вилхелм Лист]]<br>[[Картинка:Flag of Germany 1933.svg|25px]] [[Максимилиан вон Вейч?]]<br>[[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|25px]] [[Емилио Гиглиоли]]
| командир2 = [[Картинка:State_Flag_of_Greece_(1863-1924_and_1935-1970).svg|25px]] [[Александър Папагос]]<br>[[Картинка:Flag of UK.svg|25px]] [[Хенри Мейтланд Уилсън]]<br>[[Картинка:Flag of Australia.svg|25px]] [[Томас Бламей]]<br>[[Картинка:Flag of New Zealand.svg|25px]] [[Бърнард Фрайбърг]]<br>[[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|25px]][[Карло Векиарели]]<br> [[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|25px]][[Адолфо Инфанте]]<br> [[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|25px]][[Антонио Гандин]] <br>[[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|25px]][[Иниго Кампиони]] <br> [[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|25px]][[Луиджи Маскерпа]]<br> [[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|25px]][[Джузепе Раймонди]] <br> [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|25px]][[Асен Сираков]]
| сила1 = '''Германия:'''<br>680, 000 войници<br>1,2001200 танка<br>700 самолета<br>'''Италия:'''<br>565, 000 войници<br>463 самолета<br>163 танка<br>'''Общо:''' 1, 245, 000 войници
| сила2 = '''Гърция:'''<br>430, 000 войници<br>20 танка<br />'''Великобритания:'''<br>62, 612 войници<br>100 танка<br>200–300 самолета <br/> '''Италия''' (от септември 1943 до ноември 1944): 114, 000 войници <br>90 танка<br/> '''България''' (от септември 1944)<br> 60, 000 войници <br> 20 самолета <br> 17 танка <br/>
| жертви1 = '''Италия:'''<br>13, 755 убити,<br>63, 142 ранени,<br>25, 067 изчезнали<br>'''Германия:'''<br>1,0991099 убити,<br />3,7523752 ранени,<br />385 изчезнали
| жертви2 = '''Гърция:'''<br>13, 325 убити,<br>62, 663 ранени,<br>1,2901290 изчезнали<br>'''Великобритания:'''<br>903 убити,<br />1,2501250 ранени,<br>13, 958 пленени <br> '''Италия ( от септемврисепт. 1943): '''<br> 18, 589 убити,<br> 2, 2002200 изчезнали <br> '''България (от септемврисепт. 1944):''' <br> 2, 3462346 убити, <br> 980 изчезнали, <br> 500 ранени <br>
| бележки =
}}
'''Битката за [[Гърция]]''' е поредица от военни действия срещу тази държава до капитулирането и&#768;ѝ по време на Втората световна война. Битката се е състояла между съюзническите сили на Гърция и Британската общност, от една страна, и противостоящите им [[Италия]], [[Германия]] и с подкрепата на [[България]], като част от тройният[[Тристранен съюзпакт|Тристранния пакт]]. Започва с [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]] с нахлуването на италианските войски в Гърция на 28 октомври 1940 г. След няколко седмици италианците са изгонени от Гърция и гръцките сили напредват, и превзематпревземайки голяма част от Южна Албания. През март 1941 година основната италианска контраатака се проваля, и Германия е била принудена да се притече на помощ на съюзницитесъюзника си. Немската инвазия в [[Гърция]], известна с кодовото име '''Операция Марита''' (на немски: Unternehmen Marita), е част от [[Втора световна война|Втората световна война]], която се провежда в континенталната част на Гърция и южната част на [[Албания]]. Немските военни действия започват на 6 април 1941 г. с навлизането на немските войски в Гърция през България. Комбинираните сили на Гърция и на Британската общност водят ожесточени битки, но най-накрая гръцките и британските войски са победени. Атина паднапада на 27 април. Въпреки това, британците успяват да евакуират около 50 000 войници. ГръцкитеГръцката кампания завършва с бърза немска победа с падането на Каламата в Пелопонес.
 
== Итало-гръцка война ==
{{основна|Итало-гръцка война}}
СПри избухването на Втората световна война министър-председателяпредседателят на Гърция [[Йоанис Метаксас]] се опитаопитва да запази политическа неутралност. Въпреки това, Гърция е под нарастващ натиск от Италия. През септември 1940 г. италианските войски навлизат в Либия и Египет. За да води успешни военни действия в северна Африка и подобрида подобри стратагическото си положение в Средиземно море, Мусолини решава да установи контрол над територията на Гърция. На 15 октомври 1940 година Мусолини и неговите съветници решават да нападнат Гърция. В ранните часове на 28 октомври посланикът на Италия Емануел Граци (Grazzi) в [[Атина]] представя ултиматум на Метаксас, като изискватизисквайки в рамките на три часа свободното преминаване на италианските войски и окупирането на неуточнени важни стратегически точки в рамките на гръцката територия. Метаксас отхвърля ултиматума, но дори и преди изтичането на времето италиански войски нахлуват в Гърция. Основната атака се провежда в Пинд планина, близо до град Йоанина и първоначално отбелязаима добър напредък. Италианците пресичат реката Таями, но тяхнатаатаката атакаим е спряна от гръцките сили, след което са изгонени обратно към Албания. В рамките на три седмици, гръцката територия е освободена от италианските войски, иа вгърците движение сапровеждат успешни и гръцки контраатаки. Някои градове в Южна Албания са заети от гръцки сили,. но нитоНито промяна в командването на италианските сили, нито пристигането на значителни военни подкрепления наот помощИталия са в състояние да се променипроменят положението.
 
След седмици на безплодни зимни боеве, италианците започват големи контраатаки на 9 март 1941 г., които въпреки превъзходството на италианските въоръжени сили, не успяват. След седмица на конфликт и загуба на 12 000 войници, италианската армия се подготвя за контраатака от Албания дванадесет дни по-късно. МодерниСъвременни анализатори смятат, че италианската кампания завършва неуспешно, защото Мусолини и генералите му вкарват първоначално в бойните действия малки военни сили (един експедиционен корпус от 55 000 човека), не успяват да създадат стратегия за началото на бойните действия през есента и започнатзапочват атаката без предимство на изненадатата и без помощта на българите. ДориИталианците основнане подготовкавземат идостатъчно предпазни мерки от италианската странаи не са билиподготвени взети, като например нямат зимни дрехи за войниците и други препоръки на военните специалисти от италианската войска.
 
== Решение на Хитлер да атакува Гърция и помощ на британците ==
Приемането на британски войски на гръцките острови променя стратегически обстановката на Балканите. Контролът в Средиземно море е неизгоден за Германия. Хитлер наНа 4 ноември 1940 година Хитлер, четири дни след като британците се настаняват в Крит и Лемнос, заповядалзаповядва на общия състав на армията да се подготвят за инвазия на Северна Гърция през Румъния и България. Плановете му за тази кампания са включени в основната схема, насочени към лишаване на британците от базите си в [[Средиземно море]]. На 12 ноември на немските въоръжените сили се издава Директива № 18, в която са планирани едновременни операции срещу [[Гибралтар]] и Гърция за януари 1941 г. Въпреки това, през декември 1940, немските планове в Средиземно море претърпяват значителна ревизия, когато в [[Испания]] генерал Франко отхвърля проекта за нападение срещу Гибралтар. Следователно, офанзивата на Германия в Южна Европа се ограничава до кампанията срещу Гърция. Въоръжените сили издават директиваДиректива № 20 на 13 декември 1940. Документът очертава гръцка кампания под кодовото наименование ''Операция "Марита "„Марита“'', с която да се извърши немска окупация на северните гръцки брегове на Егейско море до месец март 1941. Той също така планира и изземване на цялата гръцка континенталната територия, ако това се наложи. По време на набързо насрочената среща със служители след неочаквания преврат на 27 март срещу правителството на Югославия и промяната на политиката и&#768;ѝ спрямо Германия, Хитлер разпорежда да се изготвят планове за бъдещата кампания в Югославия, както и за промени в плана за атака срещу Гърция. На 6 април, както Гърция, така и [[Югославия]] трябва да бъдат атакувани.
 
Великобритания е била длъжна да подпомага Гърция с декларацията от 1939 г., която гласи, че в случай на заплаха за гръцката и румънска независимост, „правителството на двете кралства ще се чувстват обвързани, за да отпускат заеми на гръцкото или румънското правителство и всички възможни подкрепи в техните правомощия". Първото британско усилие е разполагането на експедиционен корпус RAF, командваникомандван от John Albiac, коитокойто сае изпратениизпратен през ноември 1940 г. Със съгласието на гръцкото правителство, британските сили са локализираниразположени на остров Крит на 31 октомври за охрана на Суда Бей, позволяваща на гръцкото правителство пренасочване на 5-та дивизия.
 
На 17 ноември 1940, Метаксас предлага на британското правителство предприемането на съвместна офанзива на Балканите от гръцкигръцките позиции в Южна Албания, на база на провежданите там военни операции. Британската страна обаче, е склонна само да обсъди предложението Метаксас, тъй като разполагането на войски, необходими за изпълнение на гръцкия план, би застрашило сериозно британските позиции срещу немските военни действия в Северна Африка. По време на срещата на английски и гръцки военни и политически лидери в Атина на 13-ти януари 1941 година Александрос Папагос (Papagos), командващ Гръцката армия, поставилпоставя искането на гръцката страна Великобритания да предостави девет напълно оборудвани дивизии и съответната въздушна подкрепа. Британците поради своята ангажираност с войната в Северна Африка предлагат незабавнонезабавното изпращанетоизпращане само на малки символични сили. Това предложение е отхвърлено от гърците, които се страхуват, че появата на такъв малък небоеспособен контингент може да ускори немската атака. Решава се британска помощ да бъде поискана, ако немски войски преминават [[Дунав]]а от [[Румъния]] в България. В този дух е договореността със Сър Антони Идън (Sir Anthony Eden), подписана на 22.02.1941 г. в Атина, да се приеме британски експедиционен корпус. Тези договорености и поемането на ангажименти от Великобритания, показват значението на Балканите при оценката на политическата и военната обстановка в началото на 1941 г.
 
== Германски план за атака ==
Ред 47:
{{основна|Битка за Крит}}
[[File:Bundesarchiv Bild 101I-166-0509-16, Kreta, Gefangennahme britischer Soldaten.jpg|thumb|300px|Крит - пленяване на британски войници]]
На 25 април 1941 г. крал [[Георгиос II]] и неговото правителство напускат Гърция и заминават за остров [[Крит]], който е нападнат от нацистките сили на 20 май 1941. При наличието на британски морски сили и невъзможност да се проведе военна операция по море, германското военно командване провежда крупна военновъздушна операция. С парашутни сили и масивна инвазия от въздуха е проведена офанзива срещу трите основни летища на острова в Малеме, Ретимно и Хераклион. След превземането на летищата са изпратени подкрепления на десанта. След седемдневни военни действия и твърда съпротива, съюзническите командири решили, че защитата е безнадеждна и върнали войските си от Сфакия. През нощта на 24 май 1941 година, Георгиос II и неговото правителство са евакуирани от Крит до Египет. От 1-ви юни 1941 година островът е под немската окупация. Големите загуби на немските парашутни части, принуждават немско командване да прекрати други планирани въздушно-десантни операции, като се отказват от намеренията си за военни действия срещу [[Кипър]] и [[Египет]].
 
Някои историци считат немската кампания в Гърция от решаващо значение за изхода на Втората световна война. Други смятат, че кампанията не е имала влияние в рамките на [[Операция Барбароса|операция „Барбароса"]] (Unternehmen Barbarosa) и характеризират британската намеса в Гърция като безсмислено упражнение.