Лондонски мирен договор (1913): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без Тасос |
|||
Ред 10:
Мирната конференция е открита в [[Дворец Сейнт Джеймс|двореца „Сейнт Джеймс“]] в [[Лондон]] на 3 декември. Преговорите са между османска делегация (ръководена от министъра на търговията Мустафа Решид паша) и балканските съюзници ([[Стоян Данев]] от българска страна, [[Стоян Новакович]] от сръбска, Лазар Миюшкович от черногорска, [[Елевтериос Венизелос]] от гръцка). Участие взема и Гърция, макар и да продължава бойните действия в [[Епир]] и [[Егейско море]]{{hrf|Стателова|1994|452 – 455}}. Паралелно с конференцията в британската столица се провеждат и съвещания на посланиците на Великите сили (Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия и Германия). Техните решения поставят предели върху придобивките на балканските съюзници. Едно от тях е, че Османската империя трябва да запази цялото северно крайбрежие на [[Мраморно море]], което ще подсигури контрола ѝ върху [[Дарданели]]те и [[Босфор]]а{{hrf|Стателова|1994|457}}. Второто (взето на 8 декември) е за създаване на [[Албания|албанска държава]]. <br />
На 15 декември Решид паша предлага<ref name="giza34">Гиза, [http://www.promacedonia.org/ag/ag_3_4.html 3.4. Лондонската конференция]</ref> създаване на автономни области [[Македония]] и Албания под сюзеренитета на султана и допуска присъединване на [[Беломорие]]то към България с териториата му между [[Кавала]] и [[Дедеагач]]{{hrf|Марков|1989|глава втора}}, като останалата част от Одрински вилает и островите в близост до Дарданелите да останат в Османската империя, но българското правителство пропуска стратегическата възможност, да има автономна Македония, по подобие на бившата „[[Източна Румелия]]“, и да се договори с турците за [[Беломорска Тракия]] и [[Странджа]]. Фердинанд настоява за държавна граница по линията [[Мидия]]-[[Родосто]] с остров [[Самотраки]] (в кран случай линията Мидия – о. [[Сарос]], която е границата на компактно заселените с българи земи в Тракия){{hrf|Марков|1989|глава трета}} и вярва, че цяла [[Македония]] със [[Солун]] ще е негова. Тези стремежи на българската дипломация
Преговорите се проточват заради неотстъпчивостта на османците по отношение на [[Одринска Тракия]]. На 4 януари 1913 г. посланиците на Австро-Унгария, Германия, Италия, Франция и Англия в Цариград подават колективна нота до османското правителство, с която го приканват да отстъпи Одрин на България и да предостави егейските острови на разпореждане на Великите сили. Правителството на Кямил паша взема решение да се подчини на нотата, но ден по-късно (10 януари) е свалено в резултат на държавен преврат, извършен от [[младотурци|младотурските]] дейци [[Енвер бей]] и [[Талаат бей]]. Новото османско правителство начело с Махмуд Шевкет паша протака отговора си и на 16 януари съюзниците прекъсват мирните преговори{{hrf|Стателова|1994|458 – 460}}.
|