Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии

През [[1929]] г. основава Българско пещерно дружество, където винаги остава член със секретарска или председателска длъжност. Организира ежегодни посещения на пещери, изнасяне на беседи за значението на пещерите и нуждата от тяхното опазване. По-късно създава и клон в [[Дряново]] ([[1937]]), където в пещерата [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]] е прекарано електрическо осветление, благодарение на министър-председател [[Никола Мушанов]]. Така тя се превръща в първата облагородена и пригодена за посещение от туристи, пещера в България. Рафаил Попов настоява дружеството да основе свой собствен пещерен музей. С американската професорка д-р Гаръд ([[:en:Dorothy_Garrod|Dorothy Annie Elizabeth Garrod]]) и нейни двама асистенти Джеймс Гол и Брус Хоу (Bruce Howe), от [[Кеймбридж]], правят разкопки в Дряново и пещерата Бачо Киро. Отпечатват съвместно на английски студия в „American School of Prehistoric Research“<ref>Bulletin № 15, May, 1939, с фотографии и рисунки</ref>. Грижи се за държавна субсидия за опазване на българските пещери. Напечатва няколко статии в тяхна защита от разрушения: „Значението на нашите пещери за културната история“ ([[1931]] г.), „Пещерите като хранилища на културно-исторически материали“ ([[1935]] г.), „Пазете пещерите“ ([[1937]] г.) „Защо да пазим пещерите“ ([[1939)]] г.)

Назначен е за директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] в София (1929 – 1938) г.) Като член на Българското археологическо дружество и негов секретар, Рафаил Попов, също като своя предшественик [[Гаврил Кацаров]], обръща особено внимание на популяризиране на миналото, на ситуирането на археологическите паметници спрямо околната среда, за да не се губи връзката между миналото и настоящето. След 10-годишен труд издава два тома „Мадара, разкопки и проучвания“<ref>447 и 276 стр. голям формат с фотографии, рисунки и 16 цветни приложения; под перото на 12 наши видни учени, с 9 студии и предговори от самия него</ref>. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места Абоба-Плиска, [[Велики Преслав|Преслав]], [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]], със субсидии предимно от [[Борис III|Цар Борис ІІІ]].