Феритна памет: Разлика между версии

'''Феритната памет''' ({{lang-en|ferrite memory}}) или '''памет с магнитна сърцевина''' ({{lang-en|magnetic-core memory}}) е вид [[компютърна памет]], при която информацията се съхранява чрез намагнитване на малки феритни тороиди[[тороид]]и. Феритните ядра се разполагат във формата на правоъгълна матрица и всеки един от тороиди в зависимост от конструкцията на запомнящото устройствотороидите е свързан с два до четири проводника в зависимост от конструкцията на запомнящото устройство. Феритните памети са основен вид памет в компютрите от средата на [[1950-те]] до средата на [[1970-те]]. В България се произвеждат в ЗЗУ ([[АК Пластроник|Завод за запаметяващи устройства]])- гр. [[Велико Търново]] и се използват в едни от първите български компютри [[ЗИТ-151]].

Схемата с тороиди и четири проводника работи на принципа на съвпадение на тока. Намагнитването на един тороид позволява да се съхранява един [[бит]] информация. През тороида преминават четири проводника: два проводника за възбуждане X и Y и, проводник за забрана Z под ъгъл 45°; и проводник за четене S под ъгъл 90°. За прочитането на значението на бита, на проводника на възбуждането се подава импулс по такъв начин, че сумата от токовете през отвора на тороида води до това, че намагнитеността на тороида да заема определено положение, независимо от това какво е било направлението преди това. Значението на бита се определя, като се измерва тока на проводника за четене: ако намагнитването на тороида се е променила, то в проводника за четене възниква индукционен ток.