Уикипедия

Григорий Распутин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 19:
Распутин е наричан още „лудият монах“, докато други го оприличавали на странник, също и [[старец]]. Някои вярвали, че той е физически и духовен лечител. Чрез ловки интриги и спечелване на благоразположението на кръгове в императорския руски двор, той придобива огромно политическо и религиозно влияние, успявайки да се намеси във вътрешните дела на [[Руска православна църква|Руската православна църква]].
 
Влиянието на Распутин идва в резултат на болестта на престолонаследника [[Алексей Николаевич]], който страда от [[хемофилия]] - – болест, водеща до постоянни вътрешни кръвоизливи (хеморагии). След като лекарите не успяват да помогнат на принца, приятелка на царицата разказва за свещеника. Распутин се моли за престолонаследника и става чудо – успява да помогне на [[Велик княз|великия княз]] Алексей. При всяка криза в здравето на престолонаследника монахът спечелва все по-голямо влияние в руския двор. Достига се дори до положение, когато срещите на царското семейство зависят от самия него. Царица Александра дори смята, че Бог говори с нея чрез Распутин. Аристокрацията в [[Санкт Петербург]] обаче не одобрява влиянието му. Това донякъде се обуславя от обтегнатите ѝ взаимоотношения с Руската православна църква. Предвоенната обстановка още повече обтяга отношенията. Носят се слухове, че царицата е шпионин на Германия. Когато цар Николай II заминава за фронта, влиянието на Распутин над царица Александра става всеобхватно. Той става неин довереник и съветник. Пресата започва все повече да отправя критики срещу силното влияние на Распутин. Той заминава за родното си Покровско, когато получава новина за обвинения срещу него.
 
На 16 декември 1916 г. Распутин е поканен от княз Феликс Юсупов да посети двореца му на канала Мойка, където монахът е отровен с [[цианкалий]]. Когато видели, че отровата не му подействала, убийците стреляли неколкратно в него, той паднал, но пак се надигнал и се опитал да избяга, след което бил хванат, и отново разстрелян този път и в главата, вързан и привидно умрял от раните си, го закарали до река [[Нева]], в чиито ледени води било хвърлено тялото му. След като бил изваден вкочаненият му труп, атопсията установява вода в белите дробове, т.е. е умрял от удавяне.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Григорий_Распутин“.