Уикипедия

Марозия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 1x А|А(Б)
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[File:Marozia bertolini.jpg|thumb|мини|Женитбата на Марозия с Хуго I, от ''Francisco Bertolini'', ''Historia de Roma''.]]
'''Марозия''' ({{lang-it|Marozia, Mariuccia, Maria, Mariozza}}; * [[892]] г.; † [[932]] г.), от фамилията [[Графове на Тускулум]] е дъщеря на [[граф]] [[Теофилакт I от Тускулум|Теофилакт I]] от [[Тускулум]] и [[Теодора I от Тускулум|Теодора I]]. Тя господства в [[Рим]] през първата половина на [[10 век]] като самопровъзгласила се [[сенатор]]ка (''„senatrix'') и ''„patricia Romanorum“''.
 
Тя се омъжва през 905 г. първо за граф [[Алберих I Сполетски|Алберих I]]. С него има синовете [[Алберих II Сполетски|Алберих II]], Сержио, Константин.
Вторият ѝ брак е през 926 г. с граф [[Гуидо (Тоскана)|Гвидо (Видо) от Тусция]] († 929), който скоро умира. Третият ѝ брак е през 932 г. с [[Хуго I (Италия)|Хуго I от Виен]], [[крал на Италия]]. Освен това тя е вероятно любовницата на [[папа]] [[Сергий III (папа)|Сергий III]] и има с него син ([[Йоан XI]]), който става също папа.▼
 
▲Вторият ѝ брак е през 926 г. с граф [[Гуидо (Тоскана)|Гвидо (Видо) от Тусция]] († 929), който скоро умира. Третият ѝ брак е през 932 г. с [[Хуго I (Италия)|Хуго I от Виен]], [[крал на Италия]]. Освен това тя е вероятно любовницата на [[папа]] [[Сергий III (папа)|Сергий III]] и има с него син ([[Йоан XI]]), който става също папа.
От 914 г. тя владее Църковната държава, папите [[Йоан X]], [[Лъв VI]], [[Стефан VII]] и [[Йоан XI]] са напълно зависими от нея. Времето, в което Марозия доминира в световната и църковна политика на Рим, е влязло в историята като епохата на [[порнокрация]]та (Господството на метресите).▼
 
▲От 914 г. тя владее Църковната държава, папите [[Йоан X (папа)|Йоан X]], [[Лъв VI (папа)|Лъв VI]], [[Стефан VII]] и [[Йоан XI]] са напълно зависими от нея. Времето, в което Марозия доминира в световната и църковна политика на Рим, е влязло в историята като епохата на [[порнокрация]]та (Господството на метресите).
 
Около 932 г. Марозия (вероятно заедно с Йоан XI) е затворена от нейният син Алберих II, който превзема властта в Рим. Това става при нейния опит да се короняса за [[императрица]].▼
 
▲Около 932 г. Марозия (вероятно заедно с Йоан XI) е затворена от нейният син Алберих II, който превзема властта в Рим. Това става при нейния опит да се короняса за [[императрица]].
Нейният внук Октавиан също става папа под името [[Йоан XII]]. След 932 г. няма съобщения за нея. Вероятно умира в затвора.
 
== Източници ==
* Bruno W. Häuptli, Marozia. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 22, Nordhausen 2003, ISBN 3-88309-133-2, Sp. 808–811.808 – 811.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марозия“.