Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Калково (Софийско) |
м Въстание срещу Муса |
||
Ред 12:
Кампанията започва с настъпление в Подунавието. След успешно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен в [[1404]] г. от влахо-българската войска е превзета Силистра, а през 1406 г. - по-голямата част от Добруджа и земи във Видинско. В [[1407]]– [[1408]] г. Мирчо разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си [[Акънджии|акънджийските отряди]], докато царят заедно с Фружин действа в западните български предели. В Северозападна България военните действия в [[Поморавие|Нишко]] и [[Тимошко]] придобиват голям размах през [[1408]] г. обхващайки почти всички територии на Видинското царство и достигат тези на бившето Търновско царство. Във [[Видин]], [[Ниш]] и [[Пирот]] турското господство е ликвидирано. С унгарската армия на крал Сигизмунд се движи Шишмановият син Фружин. Двамата водачи сe ползват с подкрепата и на сръбския [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].
В [[1408]] г. претендентът за османския трон [[Сюлейман Челеби]] започва контраофанзива и настъпва по долината на рeка [[Морава (река)|Морава]], атакува центъра на земите на цар Константин ІІ Асен между Пирот и Ниш по р. Темска и превзема крепостта [[Темско]] край Пирот, като нанася тежък удар върху антиосманските сили. В [[1409]] от [[Въстание срещу Муса|въоръжените сблъсъци на бунта]] са обхванати [[Провадия|Овеч и Провадийско]], [[Айтос]]ко, [[Аспарухово (Област Варна)|Овчага]], [[Мадара]], [[Велес]] и т.н. През [[1412]] г. другият претендент за османския трон [[Муса Челеби]] завзема Видин и други крепости северно от Балкана, продължава похода си от Западна към Североизточна България и оттам – към Македония. С нечувани изстъпления до април [[1413]] г. турците установяват някакво господство, но съпротивата продължава и българските отряди вземат страната на третия претендент за османския трон и бъдещ султан [[Мехмед I]]. Муса е убит от него в битката при [[Калково (Софийско)|с. Чамурлии]], Софийско, пленените християни са освободени и с българския цар, влашкия войвода и т.н. е договорен мир, но в [[1416]] г. в [[Лудогорие]]то избухва въстание срещу султан [[Мехмед I]], водено от шейх [[Махмуд Бедредин Симави|Бедредин Симави]], който проповядва равенство и братство между християни и мюсюлмани и естествено е подкрепен от българското население на полуострова. Следват нови битки и кръвопролития в цяла България. В [[1417]] съпротивата в Североизточна България е подавена и многобройни турски войски минават във Влашко. В южна посока турците атакуват и същата гадина завладяват част от [[Албания]]. Шейхът е обесен в Сяр в [[1418]] г. Константин и Фружин не са пленени. Фружин намира убежище в Маджарско, а по-късно и Константин се оттегля в Белград, където умира в [[1422]] г. Това е краят на Българското царство.
== Значение ==
| |||