Тракия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Съвременни граници: replaced: номном редактирано с AWB
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
мРедакция без резюме
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
Ред 9:
[[File:Thraciae-veteris-typvs.jpg|мини|Стара карта на Тракия]]
 
'''Тракия''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Θράκη'', ''Траки'', [[турски език|турски]]: ''Trakya'', ''Тракя'', [[латински език|латински]]: ''Thracia'', ''Трация'') е [[историко-географска област]] в [[Югоизточна Европа|Югоизточна]] [[Европа]], която в днешно време обхваща [[Южна България]], Североизточна [[Гърция]] и европейската част от [[Турция]]. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, настоящата турска като '''Одринска''' или [[Източна Тракия]], а настоящата гръцка като '''Беломорска''' или [[Западна Тракия]]. Жители на областта в Античността са [[траки]]те от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели - – българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят понякога са наричани и [[тракийци]].
 
== География ==
Ред 24:
 
=== Съвременни граници ===
Границата на Тракия започва от [[Черно море]] при нос [[Емине]] и върви на запад по билото на [[Стара планина]] до връх [[Остра]], оттам тръгва на юг и по билото на [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]], Ихтиманска [[Средна гора]] и [[Шумнатица (Рила)|Шумнатица]] стига до връх [[Мусала]] в [[Рила]]. От [[Мусала]] върви на изток до [[Равни чал]], оттам отново тръгва на юг и върви по [[Родопи|Родопското]] било разделящо [[Чепино (долина)|Чепинската]] от [[Разлог (област)|Разложката котловина]], върви по [[Доспатска планина|Доспатската планина]] и през връх [[Виденица]] стига българо-гръцката граница при ''[[Каинчал]]'', която следва на изток до връх Циганско градище (на гръцки Гифтокастро, на турски Ченгене хисар). Оттам слиза на юг към [[Места]] (на гръцки Нестос), която следва до [[Егейско море]] или следва границата на [[Ксанти (ном)|Ном Ксанти]] с номите [[Драма (ном)|Драма]] и [[Кавала (ном)|Кавала]]. От устието на [[Места]] границата на Тракия следва северното крайбрежие на Егейско море на изток, [[Дарданели]]те, [[Мраморно море]], [[Босфор]]а и Черно море до нос Емине.
 
Така към Тракия принадлежат:
* българските [[Области в България|област]]и [[област Бургас|Бургас]], [[област Сливен|Сливен]], [[област Ямбол|Ямбол]], [[област Стара Загора|Стара Загора]], [[област Хасково|Хасково]], [[област Пловдив|Пловдив]], [[област Кърджали|Кърджали]], [[област Пазарджик|Пазарджик]] и [[област Смолян|Смолян]];
* гръцките [[Областна единица (Гърция)|ном]]и [[Ксанти (ном)|Ксанти]], [[Родопи (ном)|Родопи]] и [[Еврос (ном)|Еврос]];
* турските [[вилает]]и [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] (Къркларели), [[Родосто (вилает)|Родосто]] (Текирдаг) и [[Одрин (вилает)|Одрин]] (Едирне), както и европейските части от вилаетите [[Истанбул (вилает)|Истанбул]] и [[Чанаккале (вилает)|Чанаккале]].
 
Към Тракия принадлежат и Егейските острови [[Самотраки]] (в превод от гръцки ''Тракийският [[Самос]]''), който административно е част от днешния гръцки ном Еврос и [[Имброс]] (на турски Гьочкеада или Имроз, на новогръцки Имврос), част от турския вилает Чанаккале.
 
В България често под Тракия се разбира единствено [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и така планините [[Родопи]], [[Средна гора]] и [[Странджа]] се изключват от дефиницията на Тракия.
 
== История ==
{{Основна|Траки}}
 
=== Антична история ===
[[Файл:Kazanluk 1.jpg|мини|вдясно|[[Казанлъшка гробница|Казанлъшката гробница]]]]
Античната история на областта е свързана с [[траки]]те, [[Одриско царство|Одриското царство]], [[Елинизъм|елинистическата епоха]] и [[Тракия (Римска провинция)|римската провинция Тракия]]. Както по времето на елинизма, така и след това - – като част от [[римската империя]] областта се развива и центърът на областта Филипопол, по-късно наречен Тримонциум, процъфтява. Построени са пътища, [[Античен_театър_(Пловдив)|античен театър]], [[Римски_стадион_(Пловдив)|античен стадион]] с капацитет 30 000 души, храмове, терми, административни и жилищни сгради.
 
{{Раздел-мъниче}}
 
=== Средновековна история ===
{{Основна|Македония (тема)|Тракия (тема)}}
{{Раздел-мъниче}}
Line 50 ⟶ 51:
По [[Берлински договор|Берлинския договор]] територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на [[Османска империя|Османската империя]], наречена [[Източна Румелия]]. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В [[1885]] г. Източна Румелия е анексирана от Княжество България и на следващата година [[Съединение на България|Съединението]] е официално признато, като [[княз]]ът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.
 
По [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]] от [[17 май]] [[1913]] г., сложил край на [[Балканска война|Балканската война]], цяла Тракия източно от линията [[Мидия (Тракия)|Мидия]] - – [[Енос]] се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] по [[Цариградски договор|Цариградския мирен договор]] от [[16 септември]] [[1913]] г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с [[Одрин]], а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете [[Дедеагач]], [[Гюмюрджина]] и [[Ксанти]]. По [[Българо-турска конвенция (1915)|Софийската българо-турска конвенция (1915)]] България присъединява още 2 588 кв.км с 160 селища, влючително гарата на Одрин - – Караагач и двата бряга на Марица до устието йѝ.
 
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] [[Ньойски договор|Ньойският договор]] от [[1919]] обявява Западна Тракия за мандатна територия на [[Антанта]]та и е окупирана от френски войски, а през април [[1920]] г. [[Конференция в Сан Ремо|Конференцията в Сан Ремо]] дава областта на Гърция.
 
По [[Севърски договор|Севърския договор]] Гърция получава по-голямата част от Източна Тракия, която обаче губи след катастрофата ѝ в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-Турската война]] по [[Лозански мирен договор|Лозанския мирен договор]] от [[24 юли]] [[1923]] г.
Line 59 ⟶ 61:
Днес [[тракийци|тракиец]] е силна регионална идентичност и в България, и в Гърция.
 
В България [[26 март]] - – денят на превземането на [[Одрин]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] през 1913 година от българските части - – се чества като Ден на Тракия.
 
<center><gallery caption="">
Image: Dioecesis Thraciae 400 AD.png|Граници на късноримска диоцеза Тракия 400 г.
Image: thrace.jpg|Герб на Римска Тракия от „Стематография“ на [[Христофор Жефарович]] (1741)
Image: Thraceottoman.JPG|Герб на Османска Тракия от „Стематография“ на Христофор Жефарович
Image: Map of Bulgaria after Treaty of Neuilly-sur-Seine Western Thrace-bg.svg|Карта на Западна Тракия в границите на България между 1913 и 1919 г.
Image: Map of ЕasternЕаstern Thrace borders Bulgaria Ottoman empire 1912 1919-bg.svg|Карта на Източна Тракия с промените на границите между България и Османската империя между 1912 и 1919 г.
</gallery></center>
 
Line 81 ⟶ 83:
* [[Източна Тракия|Одринска (Източна) Тракия]]
 
== Външни връзки ==
* [http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=156&IDLang=1 Тракийското наследство на България]