Розино (област Пловдив): Разлика между версии

Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. Сопот), родственици на поп Еньо, герой от романа на Ив. Вазов „Под игото“. След потушаване на априлското въстание се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича Рахманларе по името на изцяло татарското село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е Божидар до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи с селото райони, Троянско ([[Чифлик (Област Ловеч)|Чифлик]],Рибарица, [[Бели Осъм]], [[Калейца]]), [[Копривщица]]. с. Петърч. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.

Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида - – йерлии; лингури; лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна Албания, каракачани, власи. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище. Розино е най-голямото село в обл. Пловдив, а също така се нарежда сред 10-те най-големи села в България.

Християнство/източно православие/, евангелисти, Българска Божия църква,"с пастор Румен Караджов Свидетели на Йехова', божия църква в България, с пастор Йордан Стоянов, адвентисти от седмия ден, с пастор Спас Гендуров, Ислям

Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „[[Булския камък]]“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Козя Стена“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р.Дунав през две живописни местности "Острова"„Острова“ или "Паниците"„Паниците“. На запад от селото е "Черни„Черни връх"връх“, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките Стряма, Въртопа, Бялата вода, а под него местностите "Равна"„Равна“ и "Занога"„Занога“. Местният дял на Стара планина е един от най богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които погледнати отдолу приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч.В селото има минерален извор и баня.В близост до селото преминава р.Стряма.Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика от Българска роза, която, за съжаление, не функционира!

Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на розата. Хората отбелязват празника с танци и тържества.

Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора дори от съседните села и градове.

Известни родове и фамилии, допринесли за възхода на местното общество, са играли и роля в националните борби за Освобождението на България от османска власт.