Крайцер: Разлика между версии

 

Италианският флот традиционно залага на скоростта, пренебрегвайки мореходност, далечина на плаване и отчасти брониране<ref>{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“| издание = Морская компания| год= 2007|номер= 4|страници = 3}}</ref>. Двойката крайцери от типа „[[Тежки крайцери тип „Тренто“|Тренто]]“ формално са смятани за най-бързоходните „вашингтонци“ в света, макар при реалната им експлоатация тяхната рекордна скорост да не се потвърждава<ref name="М1">{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“|страници = 19}}</ref>.

Флотът на САЩ след дълги колебания между проекти за защитник на търговията и ескадрен крайцер най-накрая избира нещо средно<ref>{{cite|автор = Stille M.|заглавие = USN Cruiser vs IGN Cruiser. Guadalcanal 1942|место = Oxford|издательство = Osprey Publishing|год = 2009|pages = 10|isbn = 1-84603-466-4}}</ref>. По въоръжението си те даже до известна степен превъзхождат чуждестранните им аналози, имат висока скорост и голяма далечина на плаване, но са неудовлетворителни по защитата. Освен това, крайцерите от тип „[[Тежки крайцери типа „Пенсакола“|Пенсакола]]“ и „[[Тежки крайцери типа „Нортхамптън“|Нортхамптън]]“ поради грешни изчисления на проектантите се оказват недотоварени<ref name="А1">{{cite|заглавие = Американские крейсера Второй мировой войны|серия = Корабли крупным планом-2|место = Екатеринбург|издательство = Зеркало|год = 1999|страници = 14}}</ref>. Пълната договорна водоизместимост е използвана едва при следващият тип – „[[Тежки крайцери типа „Портланд“|Портланд]]“, имащ усилено брониране<ref name="А1"/>. Общо американският флот получава 10 тежки крайцера от първо поколение.