Емил Фишер: Разлика между версии

Роден е на [[9 октомври]] [[1852]] година в [[Ойскирхен]], близо до [[Кьолн]], син на бизнесмен. След дипломирането си желае да учи [[естествени науки]], но баща му го принуждава да работи в семейния бизнес, докато установява, че синът му е неподходящ. След това Фишер учи в [[Бонски университет|Университета в Бон]] през 1871 г., но преминава в Университета в [[Страсбург]] през 1872 г.<ref name="dsb"> {{DSBcite encyclopedia |first= Farber |last= Eduard |title= Fischer,Емил EmilФишер Hermann|encyclopedia=Dictionary of Scientific Biography | volume = 5 | pages = 1 – -5 | publisher = Charles Scribner's Sons | location = New York | date = 1970&ndash;80 | isbn = 0684101149}}</ref> Получава докторска степен през 1874 г. под ръководството на [[Адолф фон Байер]]<ref name="dsb" /> при своето изследване на [[фенолфталеин]] и е назначен на длъжност в университета.

През 1885 г. е помолен да стане професор по химия в [[Вюрцбургски университет|Университета на Вюрцбург]], където остава до 1892 г., когато е поканен да замени А. У. Хофман като председател на катедрата по химия в [[Берлински университет|университета в Берлин]]. Там той остава до смъртта си.

През 1884 г. Фишер започва своята обширна работа върху захари. Още преди 1880 г. е известна [[алдехид]]ната формула на [[глюкоза]]та, но Фишер го доказва в поредица от трансформации като например окисляването в [[алдонова киселина]] и действие на фенилхидразин, който той е открил и което прави възможно формирането на фенилхидразони и озазони. С превръщането в озазон той установява връзката между [[глюкоза]], [[фруктоза]] и [[маноза]], които той открива през 1888 г. През 1890 г. чрез [[епимеризация]] между [[глюконова киселина|глюконова]] и [[манонова киселина]], той доказва стереохимичната и изомерна природа на захарите, а между 1891 и 1894 г. установява стереометричната конфигурация на всички познати захари и точно предсказва възможните изомери, чрез изобретателно прилагане на теория на асиметричен въглероден атом на [[Якоб Вант Хоф|Вант Хоф]] и [[Жозеф Ашил Ле Бел|Ле Бел]], публикуван през 1874 г. Реципрочният синтез между различните [[хексоза|хексози]] чрез изомеризация и след това между [[пентоза|пентози]], [[Хексоза|хексози]] и [[хептоза|хепртози]], чрез реакцията на разграждане и синтез, доказва стойността на систематиката на [[въглехидрат]]ите, която е установил. Неговият най-голям успех е синтез на глюкоза, фруктоза и маноза през 1890 г., като се изходи от [[глицерол]]. Този монументален труд върху захари, извършен между 1884 и 1894 г., е продължен с друга работа, най-важни от която са неговите изследвания на [[глюкозид]]и.