Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
В края на 378 г. Теодосий е повикан от западноримския император [[Грациан]] в град [[Сирмиум]], [[Панония]], където е определен за командващ на римските войски в [[Тракия]], докато Грациан отбранява Мизия, Илирия и Дакия. През януари 379 г. Теодосий е признат от Грациан за [[Август (титла)|август]] и съимператор на Източната империя, която му е възложено да защитава от готската инванзия.
 
=== Мир с готите ===
{{Основна|Готска война (376-382)}}
Новият император успява с огромна находчивост да се справи с [[готи|готската]] опасност и умиротворява Балканските провинции. Първоначално Теодосий нанася няколко поражения на готите, но армията е значително отслабена след катастрофата при Адрианопол, което не позволява на римляните да предприемат по-решителни военни действия срещу варварите. Императорът прекарва две години на боеве в Тракия, преди да успее да влезе в Константинопол през 380 г. Едва през 381 г. нашествениците са изгонени от Македония и централна Гърция, след което Теодосий започва преговори за мир с готските вождове.
 
Основно средство на политиката на Теодосий I става сключването на т.нар. ''foedus'' - – договори, според които пришълците стават [[федерат]]и, като запазват своята автономия и закони, но са задължени да служат на империята като спомагателни бойци. След приключването на Готската война през 382 г., варварските племена официално получават правото да останат в земите между Дунав и [[Стара планина]] – едно отстъпление от дотогавашните принципи на римската политика, породено от липсата на военна сила след поражението при Адрианопол. Варварските контингенти попълват недостига на римски доброволци в легионите, но в резултат на това през периода до около средата на 5 век готските федерати съставят по-голямата част от армията на Източната империя.
 
=== Религиозна политика ===
{{основна|Втори вселенски събор}}
 
Забранени са също и магическите ритуали, вещерството и преподаването на математика, считана тогава за вид магьосничество. През [[393]] г. за последен път се провеждат [[Древни олимпийски игри|Олимпийските игри]], след което и те са забранени като езически обичай, загубил и без това популярност, за разлика от конните надбягвания на константинополският хиподрум. Това е последният известен антиезически едикт, издаден от Теодосий I.
 
=== Вътрешна политика ===
[[File:Theodosius Solidus 83000404.jpg|thumb|270px|[[Солид]] на Теодосий I]]
За разлика от предходните владетели на източния трон, Теодосий I управлява в съгласие с едрите земевладелци, аристокрацията и духовенството, като облагодетелства техните интереси с дарения на нови земи и привилегии. Привлича в Константинопол благородни фамилии от Испания и Галия. Благодарение на тази негова политика, Теодосий укрепява властта си, печелейки популярност сред управляващите кръгове.
В столицата Константинопол по това време са изградени [[Форум на Теодосий|Форума на Теодосий]] с триумфална арка, [[Теодосиева колона|Колоната на Теодосий]] и [[Хиподрум (Константинопол)|Хиподрума]].
 
=== Външна политика и междуособици ===
[[File:Istanbul.Hippodrome007.jpg|thumb|270px|Детайл от основата на Теодосиевата колона на Хиподрума в Константинопол (дн. Истанбул)]]
През управлението на Теодосий I на източната граница цари мир със [[сасаниди|Сасанидска Персия]], което дава възможност на константинополското правителство да провежда активна политика на запад. През 383 г. Сирия е защитена от нападение на [[сарацини]]те. По дипломатически път, римляните успяват да прибавят Западна [[Армения]] и [[Колхида]] към владенията си през 387 г.
След смъртта му през януари [[395]] г. Теодосий Велики е погребан в Константинопол. По негово завещание империята се разделя между синовете му, непълнолетния Аркадий и малолетния Хонорий, съответно на [[Византия|Източна]] и [[Западна Римска империя|Западна]].
 
=== Летописите за Теодосий Велики ===
Относно личността на Теодосий Велики, източниците споменават, че в различните моменти поведението му се колебае от решителна деятелност до слабоволева вялост, между простия живот на войник и удоволствията на двореца. Според свидетелствата на древните автори, външостта на Теодосий е образец на римска елегантност, макар че няма запазени статуи с негово изображение. Умеел да се държи с достойнство и възвишена сдържаност, но проявявал склонност към внезапен гняв и бързо отсъждал сурови наказания, които понякога след това отменял.
 
Езическият историк [[Зосим]] обвинява Теодосий в алчност, ленивост и слабост към разкоша и развлеченията. Друг античен автор, [[Аврелий Виктор]], възхвалява императора за неговата честност, великодушие и щедрост. Според него, Теодосий притежавал вродени по природа качества, които другите развивали едва след упорити усилия. Въпреки че образованието му е съвсем посредствено, Теодосий покровителства учените и интелектуалците, интересува се от история и изкуства. Той винаги демонстрирал скромност и милосърдие, бил общителен и добронамерен, приветствал еднакво както простодушните хора, така и учените и изтъкнатите. Сам твърдял, че се отличава от останалите само по облеклото си на император.
 
== Галерия ==
[[Image:Theodosius I's empire.png|thumb|ляво|335px|Разделяне на Римската империя (395 г.)]]
<gallery>