Антиохийско княжество: Разлика между версии

|абдикиране = [[1268]]

|език = [[Латински език|латински]], [[Старофренски език|старофренски]], [[Арменски език|арменски]], [[Гръцки език|гръцки]] и [[Арабски език|арабски]]

'''Антиохийското княжество''' е [[кръстоносен поход|кръстоносна]] франко-сирийска държава със столица град [[Антиохия|Антиохия на река Оронт]], днешна [[Антакия]], [[Турция]]. Княжеството просъществува 170 години - – между 1098 и 1268 г. след като е основано от норманския принц [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд от Таранто]]<ref>Боемунд е един от предводителите на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] от 1096 г.</ref> като [[феодал]]на държава от европейски тип. На север граничи с [[Арменско кралство Киликия|Арменска Киликия]] и за кратко с [[Румелийски султанат]], на юг с [[Графство Триполи]], и [[Дамаск]]и емират, на изток с [[Графство Едеса]], и с [[емир]]ите на [[Халеб]] и [[Мосул]]. На запад се простира [[Средиземно море]] и [[Византия|византийски]] [[Кипър]].

Град Антиохия е древно селище, възникнало<ref>Антиохия е основана през IV век пр.н.е. от [[Селевк I Никатор|Селевк Никатор]], докато все още е началник на конницата на [[Александър Македонски]].</ref> на [[Оронт (река)|река Оронт]] и в близост до [[Антиохия (езеро)|едноименното]] езеро и източния [[Средиземно море|Средиземноморски]] бряг. В античността и по-късно се оформя селищен конгломерат, наричан [[Сирийски тетраполис]], включващ [[Селевкия]], [[Латакия|Лаодикия]] и [[Апамея]] освен Антиохия. Те са част от [[Елинизъм|еленистичното]] [[Селевкиди|Царство на Селевкидите]]. По-късно Антиохия е столица на основаната от [[Адриан (император)|Адриан]] [[Римска империя|римска]] провинция [[Сирия]] и е важен център за ранното [[християнство]]<ref>''gentile Christianity''</ref>. Антиохия е обявена за един от основните градове-седалища на християнските патриарси - – равнопоствените [[Патриарх на Константинопол|Константинополски]], [[Патриарх на Александрия|Александрийски]], [[Папа|Римски]] и [[Патриарх на Антиохия|Антиохийски патриархати]]. Това става на [[Първи Никейски събор|Първия Никейски събор]] през 325 г., като е за отбелязване, че Рим е единствения патриархат на Запада. През 341 г. градът е център на нов [[Църковен събор (поместен)|Вселенски събор]] с важни религиознодогматични последствия.

Антиохия е важен търговски и политически фактор в Източното Средиземноморие и притегателен център за имперски амбиции на близки и далечни съседи. След разделянето на Римската империя градът остава в очертанията на [[Византия|Източната Римска империя]]. Арабите превземат града през 637 г. През X в. ромеите успяват да отвоюват Антиохия. Антиохиийската [[тема|тема&#768;]] е загубена в края на 11 век (1087 г.) и преминава под владичеството на селджуките на султан [[Тутуш ад-Давла]].<ref>Стратегът на Антиохия и Едеса [[Исак Комнин (дук на Антиохия)|Исак Комнин]], племенник на византийския император, получава командването на източната византийска армия. Под прякото му подчинение се намира и гарнизон от нормански наемници, начело с Херве и въпреки това владенията му са завладени от селджукските турци.</ref>

Сред тях е принцът на Таранто Боемунд, предводител на съществения нормански контингент. След като полага клетва за вярност пред предишния антиохийски господар [[василевс]]а<ref>Император на Византийската империя.</ref> [[Алексий I Комнин]], Боемунд потегля с останалите принцове и барони и през 1097 г. [[Обсада на Антиохия|обсажда Антиохия]]. Градът е под властта на персийските селджуки, [[васал]]ен е на [[емир]]а на [[Дамаск]] Ридван и се намира под господството на наместника-атабег [[Яги Сиян]]. Обсадата продължава седем месеца - – между 20 Октомвриоктомври 1097 и 28 Юниюни 1098 г. поради невъзможността на се осъществи пълна блокада на големия и укрепен град, а също така и поради честите опити от страна на съюзниците на Яги Сиян да пробият обсадата отвън. Градът в крайна сметка пада в ръцете на кръстоносците след предателство от страна на ''Фируз'', арменски наемник в турския гарнизон и организирана от Боемунд атака. Подкрепени от местното християнско гражданство кръстоносците бързо изтласкват защитниците в [[цитадела]]та, а Яги Сиян загива, бягайки от завладения град.

Кръстоносците бързо разпределят града според предварителните договорки. Боемунд получава значителна част, но една от ключовите градски порти и прилежащия квартал са извън негов контрол, попаднали в ръцете на [[Раймонд Тулузки]]. Боемунд намира правно основание да пренебрегне клетвата си към византийския император, съгласно която той е длъжен да предаде всеки завладян град обратно в ръцете на василевса. Но не успява да преодолее съпротивата на тулузкия граф и получава пълен контрол над града едва след като Раймонд потегля с войските си към [[Йерусалим]]. Антиохийското княжество е основано като [[феодализъм|феодално-правен субект]], а Боемунд е признат за принц (княз) от папата след обещанията за подмяна и на религиозната власт с католически [[архиепископ]]. Преди това кръстоносците престояват в Антиохия още девет месеца, които Боемунд използва, за да разшири и укрепи домена си - – ''вж. [[Битка при Маарат|Обсада на Маарат]]''.

Завладяването, отбраната и създаването на Антиохийската държава е паметен етап за християнската историография и с още един факт. По време на обсадата на Антиохия и последвалите конфликти в историята на християнството се появява [[реликва]]та ''"„[[Копие на Съдбата|Копието на Иисус]]"“''

Антиохийското княжество е въвлечено в серия от военни конфликти, приключили без успехи за Боемунд и териториални разширения за кръстоносната държава. Няколко несполучливи кампании и обсади са последвани от събитие с почти трагични последици. След загубената битка с [[данишменди]]те [[Битка при Мелитена|при Мелитена]] Боемунд е пленен и окован във вериги в [[Никсар|Неокесария]]. За регент на Антиохийското княжество е обявен [[Танкред Галилейски]], племенник на Боемунд и също ''"„[[ветеран]]"“'' от Първия кръстоносен поход. Първият княз на Антиохия е освободен през 1103 г.<ref>Или 1104 г., според ''Жан Ришар''.</ref> и пътува за Европа, където успява да организира подкрепата за себе си в нов етап на кръстоносния поход, който обаче е разбит от византийско-венецианската коалиция. Боемунд е принуден да се обяви за васл с няжеството си на византийския император - – [[Деволски договор]], 1108 г. Норманският принц никога повече не се завръща в Антиохия, умира през 1111 г. в Бари.

Танкред управлява княжеството, оспорвайки наложеното му византийско сюзеренство. Той се бие с турците в Апамея и дори се опитва да прогони византийците, проникнали в [[Адана]] и източна [[Киликия]]. Танкред всъщност е единственият жив кръстоносец<ref>Раймонд Тулузки умира през 1105 г.</ref>, който не е обвързан с отколешната (1097 г., началото на похода) васална клетва към византийския император. Това позволява независимо мислене за Танкред, но и той умира през 1112 г. Княжеството е поето от сина на [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд]] и [[Констанс Френска]] [[Боемунд II Антиохийски|Боемунд II]]<ref>Наричан ''ибн-Маймун, сина на Боемунд.''</ref>, под регентството на ''Роже Салернски''. Последният загива в [[Битка на Кървавото поле|битката на Кървавото поле]], 1119 г. Едва през 1126 г. осемнадесетгодишният вече пълнолетен княз Боемунд II пристига в Антиохия само за да продължи отчаяно агресивната политика на баща си дори спрямо доскоро съюзното [[Графство Едеса]]. Той се оженил за дъщерята на кряля на Йерусалим, Алиса дьо Бурк. Той управлява Антиохия, в продължение на кратки четири години.

И отново данишмендската заплаха надвисва над бъдещето на Антиохия - – той попада в засада на същия онзи Малик-Гази Гюмюштекин, който пленява баща му преди двадесет години. Боемунд II загива, обезглавен е и главата му е изпратена в дар на [[Халиф]]а на [[Багдад]].

В [[Близък изток|Леванта]] настъпва период на възход на мюсюлманските [[емир]]ства под ръководството на [[Зенги]] и сина му [[Нураддин]]. Те завладяват Едеското графство и сериозно застрашават останалите християнски държави; това подбужда [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]]. Заплахата за Антиохия е преголяма и водачите му доброволно се подчиняват на [[Византия]] - – през 1165 г. Мануил I Комнин лично присъства на възстановяването на византийския ''[[протекторат]]'' над васална Антиохия. След смъртта на Мануил суверенитетът на княжеството е възстановен, но след [[Битка при Хатин|разгрома на йерусалимците при Хатин]] започва периода на залез на Кръстоносна Антиохия.

== Последващ период до 1260 година ==

Политически, икономически и демографски княжество Антиохия никога не достига Едеската или Йерусалимската кръстоносни държави. Принципатът на Боемундовата династия включва и укрепените градове Лаодикия (половината пристанищен град се владее от Византия), Шайзар (загубен от дамаските селджуки), Саон (васална синьория). Антиохия си остава за Боемунд само начало на опита му да довърши работата на [[Русел дьо Байол]] - – завладяване на Византия от норманите.

[[File:Swimmer Orontes Louvre Br4454.jpg|мини|''Плувец в Оронта'', олицетворение на реката - – бронзова пластика от 2-ри век от колекцията на [[Лувър]]а]]

* ГрусеРишар, РенеЖан ''"История”История на кръстоносните походи"'', и(превел Иерусалимскотоот кралство",френски томВеселина IИлиева), частИК I'',„Рива“ ISBN 97895458437479543200483