Тенекиеният барабан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
През дванадесетте години на [[националсоциализъм|националсоциализма]] под водачеството на [[Адолф Хитлер]] немският книжовен живот – или това, което е останало от него – е затънал в провинциализъм и се е превърнал в придатък на официалната културна [[пропаганда]]. Тогава в [[Германия]] е наложено претенциозно-фалшивото ''„изкуство на меча и ралото“'', което величае политическия режим с достъпни за него средства, възхвалява предаността към фюрера и войнишката доблест, верността към родната твърд и към кръвта на предците. Най-добрата част от [[немска литература|немската литература]], най-видните ѝ представители биват прокудени от страната, а останалите са унифицирани или потъват във ''„вътрешна емиграция“'' и потърсват спасение в мълчанието и самоизолацията.
Така за младата западногерманска литература биват прекъснати връзките с [[традиция]]та. Културният пейзаж в Германия е опустошен, а книжовността изглежда завинаги опорочена, лишена от нравствена сила и смисъл. По думите на Гюнтер Грас немските писатели, които не са паднали по фронтовете, се озовават пред една литературна ''„табула раса“'', пред ''„сечище“''. Думите ''„сечище“'' и ''
[[Картинка:Jean-Paul Sartre FP.JPG|thumb|220px|left|Жан-Пол Сартр]]
| |||