Уикипедия

Злато: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
без 0 след запетая
форматиране: 14x тире, 2+ параметъра, 20 интервала, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 13:
| вид = мек, ковък жълт метал
| картинка = Native gold nuggets.jpg
 
| атомна_маса = 196,96655
| атомен_радиус = 135
Line 23 ⟶ 22:
| окс_състояния =
| оксид =
| крист_структура =
| агрегатно = Твърдо вещество
| плътност = 19 300
Line 34 ⟶ 33:
| топл_изпарение =
| топл_топене =
| налягане_пара =
| налягане_пара_при =
| скорост_звук = 1 740
| скорост_звук_при = 293,15
| елсъпротивление =
| електроотрицателност = 2,54
| топл_капацитет =
Line 44 ⟶ 40:
| елсъпротивление = 22,14.10<sup>-3</sup>
| топлопроводимост = 317
| йон_потенциал =
}}
 
Line 55 ⟶ 51:
Още от времената преди появата на писмена история златото е ценен и много търсен [[благороден метал]], използван като [[пари]]чно средство, в бижутерията и за изработване на различни предмети на изкуството. [[Златен стандарт|Златните стандарти]] са най-често срещаната основа на паричната политика в историята на човечеството до първата половина на 20 век, когато започват да отстъпват на [[Фиатни пари|фиатните пари]].
 
Количеството злато, добито от началото на човешката история до 2011 година, се оценява на 171 хиляди тона, от които 59% са произведени след 1950 година.{{hrf|World Gold Council|2012}} Около 50% от новопроизведеното злато се използва в бижутерията, 40% - – като инвестиция и 10% - – в промишлеността.{{hrf|Soos|2011}} Освен своите парични и символични функции, добрата [[ковкост]], [[дуктилност]] и устойчивост на [[корозия]] и повечето други химични реакции, както и голямата [[електропроводимост]] и [[топлопроводимост]], правят златото подходящо за различни практически приложения в [[стоматология]]та, [[електроника]]та и други области.
 
== Наименование ==
Българската дума „злато“, както и сродните наименования на метала в повечето [[Славянски езици|славянски]] и [[балтийски езици]] ([[сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[словенски език|словенски]], [[Чешки език|чешки]] и [[словашки език|словашки]]: „злато“/„zlato“; [[Руски език|руски]] и [[Украински език|украински]]: „золото“; [[Беларуски език|беларуски]]: „золата“; [[полски език|полски]]: „złoto“; [[Латвийски език|латвийски]]: „zelts“), произлиза от [[Индоевропейски праезик|праиндоевропейския]] корен ''*g'helto-'' („жълт“, „зелен“).{{hrf|Георгиев|1971|644-645}} Със същия произход са и думите „зелен“ и „злак“.{{hrf|Георгиев|1971|644-645}} Чрез различна промяна на праиндоевропейския корен ''*g'helto-'' са образувани и наименованията на златото в повечето [[германски езици]] ([[Английски език|английски]] и [[немски език|немски]]: „gold“; [[Датски език|датски]] и [[Шведски език|шведски]]: „guld“; [[нидерландски език|нидерландски]]: „goud“).{{hrf|Hesse|2007|}}
 
Символът на златото ''Au'' е получен от латинското му наименование ''aurum'', което, според различни източници, означава „жълто“ или „светла зора“, и е родствено с „Аврора“ (Aurora) — – утринна заря. Според определенията в съвременните латински речници смисълът на думата ''aurum'' се простира само до метала злато.
 
== Свойства ==
=== Физични свойства ===
Златото е най [[Ковкост|ковкият]] и [[Дуктилност|дуктилен]] метал - – само един грам от него може да бъде изкован в лист с площ 1 квадратен метър. Златното фолио може да бъде направено толкова тънко, че да стане прозрачно, като преминаващата през него светлина е зеленикавосиня, тъй като златото отразява силно жълтото и червеното.{{hrf|webexhibits.org|2009}} Такива полупрозрачни листове отразяват и голяма част от инфрачервената светлина, поради което се използват като инфрачервени щитове във визьорите на топлозащитни костюми и [[Скафандър|скафандри]].{{hrf|Mallan|1971|216}}
 
Златото е добър проводник на топлина и електричество. Освен това златото има много голяма плътност - – един кубичен метър има маса 19&nbsp;300&nbsp;kg. За сравнение плътността на [[олово]]то е 11&nbsp;340&nbsp;kg/m<sup>3</sup>, а тази на най-тежкия елемент, [[Осмий|осмият]], е 22&nbsp;610&nbsp;kg/m<sup>3</sup>. Златото има [[коефициент на линейно разширение]] 0,0000142&nbsp;K<sup>-1</sup> и [[коефициент на обемно разширение]] 0,0000426&nbsp;K<sup>-1</sup>, а [[Специфична топлоемкост|специфичната му топлоемкост]] и 128&nbsp;J/(kg·K)
 
Златото лесно образува [[сплав]]и с други метали. Това се използва за промяна на [[твърдост]]та и други свойства на метала, за контролиране на температурата на топене или за оцветяване в специфични цветове.{{hrf|Utilisegold.com|2000a}}
Line 80 ⟶ 76:
Златото не реагира химически с въздуха, влагата и повечето [[Корозия|корозивни]] вещества, което го прави подходящо за използване в монети и украшения, както и като защитно покритие на други по-реактивни метали. Въпреки това златото не е напълно химически инертно. То е почти неразтворимо, но все пак се разтваря в силни киселини, като [[царска вода]].
 
Обичайни [[степен на окисление|степени на окисление]] на златото са +1 и +3. Златните йони в разтвор [[Окислително-редукционни процеси|редуцират]] и [[Утаяване|утаяват]] като метално злато чрез добавяне на друг метал като редукционен агент. Добавеният метал оксидира и се разтваря, измествайки златото от разтвора и давайки му възможност да се отдели като твърда утайка. Чистото метално злато с висока чистота няма вкус и миризма, което е свързано с неговата устойчивост на корозия - – вкусът на металите се дължи на образуваните в разтвор метални йони.{{hrf|Pelouze|1854|280}}
 
=== Изотопи ===
Line 87 ⟶ 83:
Повечето радиоактивни изотопи на златото с атомна маса под 197 се разпадат чрез съчетание от протонен разпад, [[алфа разпад]] и позитронен [[бета разпад]] (β<sup>+</sup>). Изключения са <sup>195</sup>Au, който се трансформира чрез поглъщане на електрони, и <sup>196</sup>Au, при който е налице най-често поглъщане на електрони (93%) с ограничен електронен бета разпад (β<sup>-</sup>).{{hrf|National Nuclear Data Center|2012}} Всички радиоактивни изотопи на златото с атомна маса над 197 се разпадат чрез електронен бета разпад (β<sup>-</sup>).{{hrf|Audi|2003|3-128}}
 
Освен тези изотопи са известни поне 32 [[Ядрен изомер|ядрени изомера]] с атомни маси от 170 до 200. В този диапазон само <sup>178</sup>Au, <sup>180</sup>Au, <sup>181</sup>Au, <sup>182</sup>Au и <sup>188</sup>Au нямат изомери. Най-устойчивият изомер на златото е <sup>198 m2</sup>Au с период на полуразпад 2,27 дни, а най-неустойчив е <sup>177 m2</sup>Au с период на полуразпад само 7&nbsp;ns. <sup>184 m1</sup>Au има три пътя на разпад - – β+ разпад, [[изомерен преход]] и алфа разпад - – повече, отколкото всеки друг изомер или изотоп на златото.{{hrf|Audi|2003|3-128}}
 
== Получаване ==
Златото се среща рядко в чист вид, но лесно могат да бъдат изолирани негови съединения с други елементи. Златото се извлича от златоносния пясък при обработка с разтвори на натриева основа и натриев цианид в присъствие на кислород.
 
Разпространен метод за извличане на златото, когато е във вид на прах, е с помощта на живак. Живакът образува [[амалгама]] със златото. Течните живачни отпадъци обаче тровят реките и хранителните вериги, и при вдишване носят риск за здравето.
 
== Добив на злато ==
Известна е обработката на злато още от петото хилядолетие преди новата ера. За цялата история на развитие на човешката цивилизация са добити около 161 хиляди тона (по оценка от 2011 г.).<ref>[http://www.nat-geo.ru/article/236 За свою историю человечество добыло 161 тысячу тонн золота — – National Geographic Россия]</ref>
 
През 2007 г. в света са добити 2,38 хил. тона злато, а през 2008 — – 2,33 хил. тона. Лидери в добива на злато са:<ref>[http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/mcs/2009/mcs2009.pdf Mineral commodity summaries 2009]</ref>:
{| class="wikitable"
|-
Line 108 ⟶ 104:
| 3 || {{Флагификация|САЩ}} || 252 || 238 || 230 || 223 || 231 || 234 || 235 || 227
|-
| 4 || {{Флагификация|Австралия}} || 244 || 246 || 225 || 222 || 261 || 258 || 250 || 255
|-
| 5 || {{Флагификация|Перу}} || 203 || 170 || 175 || 182 || 164 || 164 || 161 || 150
Line 122 ⟶ 118:
| 10 || {{Флагификация|Гана}} || || 84 || 84 || 86 || 82 || 80 || 87 || 85
|-
| 11 || {{Флагификация|Папуа - – Нова Гвинея}} || || 65 || 65 || 66 || 68 || 66 || 53 || 62
|-
| 12 || {{Флагификация|Чили}} || || 42 || 42 || 41 || 38 || 45 || 50 || 55
Line 130 ⟶ 126:
| 14 || {{Флагификация|Бразилия}} || || 40 || 40 || 60 || 58 || 62 || 65 || 75
|-
| || други страни || 818 || 471 || 446 || 490 || 559 || 640 || 655 || 700
|-
| || Общо тона годишен добив || 2460 || 2383 || 2264 || 2447 || 2561 || 2660 || 2690 || 2767
|-
| || Цена млн. $ за тон || 16.5 || 20.3 || 26.8 || 28 || 35 || 45.2 || 51.4 || 53.3
|-
| || Общо милиарда $ || 40.59 || 48.375 || 60.675 || 68.516 || 89.635 || 120.232 || 138.266 || 147.481
|}
 
Line 174 ⟶ 170:
[[Файл:Fr 1617-Schlegel 19var.jpg|мини|Златни монети от около 1400 година]]
 
Още от древността златото се използва в много части на света като [[пари]]чно [[средство за размяна]] във вид на [[Монета|монети]] или в друга форма. Тъй като чистото злато е твърде меко за употреба в ежедневния паричен обмен, златните монети обикновено се секат от сплави с примеси на [[мед (елемент)|мед]], [[сребро]] или други метали, които им придават по-голяма твърдост. Така например английските златни монети, в обращение от 1526 година до 30-те години на XX век, са с чистота 22 [[Карат (благородни метали)|карата]] (91,6%),{{hrf|Lawrence|1948|103}} а американските след 1837 година - – със златно съдържание 90,0% (21,6 карата).{{hrf|Tucker|1839|393}}
 
Първите златни монети през класическата [[Античност]] се секат в [[Лидия]] около 700 година пр.н.е.{{hrf|Friedberg|2009|}} Древногръцкият златен [[талант]] е с маса между 8,42 и 8,75 грама.{{hrf|Seltman|1924|}} След продължителен период на използване на предимно [[Сребро|сребърни]] монети, европейските икономики подновяват масовото сечене на златни монети през XIII-XIV век.{{hrf|Postan|1967|}} През 19 век златото започва да се използва широко като обезпечение на [[Банкнота|банкноти]] чрез системата на [[златен стандарт|златния стандарт]].
Line 219 ⟶ 215:
{{раздел-мъниче}}
 
* [[Електротехника]] - – златото е незаменимо като материал за електрически контакти&nbsp;— – в космическата техника и микроелектрониката често проводниците са златни, а контактни повърхности, съединители, печатни платки и т. н. много често се покриват галванично със злато.
 
=== Други области на техниката ===
Line 227 ⟶ 223:
 
== Любопитни факти ==
* Сходството между златото и минерала пирит е станало причина пиритът да бъде наречен „златото на глупака”глупака“. Разликата между златото и пирита се установява при силен удар с остър предмет. Пиритът ще се надроби, а по златото ще остане дълбока следа от острието.
 
== Бележки ==
Line 234 ⟶ 230:
; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite book | last = Георгиев | first = Вл. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I. А-З | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | lang = bg}}
* {{cite web | publisher = americansilvereagletoday.com | year = 2010 | url = http://www.americansilvereagletoday.com/the-ever-popular-krugerrand | title = The Ever Popular Krugerrand | work = americansilvereagletoday.com | accessdate = 2011-08-30 | lang = en}}
* {{Cite journal | last = Audi | first = G | coauthors = O. Bersillon, J. Blachot, A.H. Wapstra | year = 2003 | title = The NUBASE Evaluation of Nuclear and Decay Properties | journal = Nuclear Physics A | volume = 729 | pages = 3–128 | publisher = Atomic Mass Data Center | doi = 10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001 | bibcode = 2003NuPhA.729....3A | lang = en}}
Line 244 ⟶ 240:
* {{cite book | last = Friedberg | first = A L | coauthors = I S Friedberg | year = 2009 | url = http://books.google.com/?id=TlnoMdZu40UC&pg=PA9 | title = Gold Coins of the World: From Ancient Times to the Present : an Illustrated Standard Catalog With Valuations | publisher = Coin & Currency Institute | isbn = 0871843080 | date = 30 July 2009 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Geology.com | year = 2010 | url = http://geology.com/minerals/gold/uses-of-gold.shtml | title = The Many Uses of Gold | accessdate = 4 юни 2010 | lang = en}}
* {{cite book | last = Hesse | first = R W | year = 2007 | title = Jewelrymaking Through History: An Encyclopedia | publisher = Greenwood Publishing Group | location = | isbn = 0313335079 | url = http://books.google.com/books?id=DIWEi5Hg93gC&pg=PA103 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Kean | first = W. F. | coauthors = I. R. L. Kean | doi = 10.1007/s10787-007-0021-x | title = Clinical pharmacology of gold | year = 2008 | journal = Inflammopharmacology | volume = 16 | issue = 3 | pages = 112–25 | pmid = 18523733 | lang = en}}
* {{cite book | last = Lawrence | first = Thomas Edward | year = 1948 | url = http://books.google.de/books?id=tu86AAAAIAAJ&pg=PA103 | title = The Mint: A Day-book of the R.A.F. Depot Between August and December 1922, with Later Notes | lang = en}}
Line 252 ⟶ 248:
* {{cite book | last = Messori | year = 2004 | url = http://books.google.de/books?id=wgifUs8dFbgC&pg=PA279 | chapter = Gold Complexes in the treatment of Rheumatoid Arthritis | first = L | coauthor = G. Marcon |title = Metal ions and their complexes in medication | editor = Sigel, Astrid | publisher = CRC Press | isbn = 9780824753511 | lang = en}}
* {{cite book | last = Moir | first = David Macbeth | year = 1831 | url = http://books.google.com/?id=wRN7YHIAM9AC&pg=PA225 | title = Outlines of the ancient history of medicine | lang = en}}
* {{cite web | last = Mortier | first = Tom | year = 2006 | url = https://lirias.kuleuven.be/bitstream/1979/254/2/thesis_finaal.pdf | title = An experimental study on the preparation of gold nanoparticles and their properties | work = kuleuven.be | publisher = University of Leuven | accessdate = 2013-10-16 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = National Nuclear Data Center | year = 2012 | url = http://www.nndc.bnl.gov/nudat2/ | title = Nudat 2 | accessdate = 2012-04-12 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = ninemsn | year = 2007 | url = http://health.ninemsn.com.au/article.aspx?id=694367 | title = The healing power of precious metals | accessdate = 6 юни 2010 | lang = en}}
Line 269 ⟶ 265:
* {{cite web | publisher = World Gold Council | year = 2012 | url = http://www.gold.org/investment/why_how_and_where/faqs/#q022 | title = FAQs | work = gold.org | accessdate = 2012-11-17 | lang = en}}
}}
 
 
{{Периодична система}}
 
[[Категория:Злато| ]]
 
{{Link GA|de}}
{{Link GA|zh}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Злато“.