Йоан I Цимиски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Редакция без резюме
Ред 4:
| изображение за личността = [[Image:Histamenon nomisma-John I-sb1776.jpg|300px]]
| описание на изображението = '''Номизма на Йоан I Цимиски'''
| управление = [[969]] - – [[976]]
| коронация =
| пълно име =
Ред 19:
| династия =
| съпруга = [[Мария Склирена]]<br>[[Теодора Порфирогенита]]
| втори брак =
| трети брак =
| династия =
| баща =
| майка =
| герб =
}}
'''Йоан I Цимиски''' (варианти: '''Йоан Цимисхи''', '''Йоан Цимисхий'''; на [[гръцки език|гръцки]] Ιωάννης Τσιμισκής; на [[арменски език|арменски]] Հովհաննես Ա Չմշկիկ ) е [[Византия|византийски]] [[император]] от [[11 декември]] [[969]] до [[10 януари]] [[976]]. Той се нарежда сред най-способните и успешни византийски императори и военачалници. Управлява като съимператор на малолетните [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]].
 
Йоан Цимиски е бележит византийски пълководец от средата на [[10 век]], заемал високи постове в [[Мала Азия]]. Потомък на арменския благороднически род [[Куркуа]], Цимиски е роднински свързан и с могъщият род [[Фока (византийска фамилия)|Фока]]. Той е сестрин син на управляващият император [[Никифор II Фока]] и изиграва ключова роля в издигането му на трона през [[963]] година. Името ''Цимиски'' може би произлиза от арменска дума, означаваща "нисък„нисък ръст"ръст“, или от ''Chmushkik'' (арм. "червен„червен ботуш"ботуш“), или от арменското селище ''Tchimichgadzak''.
 
Благодарение на своите фамилни връзки и личните си качества, бързо се издига в армията и добива влияние в управлението. Със своите безупречни маниери и привлекателна външност, Цимиски е пълна противоположност на грубия воин Никифор Фока. Скоро той става любовник на императрицата-регент [[Анастасо-Теофано|Теофано]], която е недоволна от живота си със суровия император. В резултат на дворцови интриги, Цимисхий изпада в немилост през [[968]]-[[969]] г., участва в заговор с [[Анастасо-Теофано|императрица Теофано]] и успява да дойде на власт чрез брутален преврат, в който убива вуйчо си император Никифор II. Веднага след това Йоан I Цимиски е коронован за византийски император (декември 969 г.).
 
== Управление ==
Йоан I Цимисхий провежда политика в полза на аристокрацията (т. нар. динати), но в по-мека форма от предшественика си. Той усилва византийското влияние на [[Балкани]]те и в [[Сирия]] и поддържа мира вътре в държавата. Това води до подобряване на престижа и стабилността на империята. Цимисхий е смятан за един от най-способните и успешни византийски императори.
 
Line 39 ⟶ 36:
През 970 г. Йоан Цимисхий възлага на шурея си, магистъра [[Варда Склир]], да отблъсне армията на [[Светослав I|Светослав]], нахлула в Тракия. След победата му над русите [[Битка при Аркадиопол (970)|при Аркадиопол]], Склир е изпратен в Мала Азия, за да потуши въстанието, водено от [[Варда Фока Млади]], който е племенник на Никифор II Фока и братовчед на Цимисхи.
 
=== Война с русите в България ===
[[File:Lebedev Svyatoslavs meeting with Emperor John.jpg|thumb|270px|[[Светослав I|Светослав]] среща Йоан Цимисхий, според картина на [[Клавдий Лебедев]], ок. 1880 г.]]
Йоан I Цимиски продължава войната на [[Балкани]]те, лично оглавявайки командването на византийските армии. През пролетта - – лятото на [[971]] г. ромеите настъпват в Тракия, преминават на север от [[Стара планина]] и превземат окупираната от русите българска столица [[Велики Преслав]], след като побеждават варяжката армия на Светослав. В ожесточената битка загиват много български войници, принудени да се бият на страната на русите. Отстъпващият руски княз Светослав е обсаден в [[Дръстър]] (дн. Силистра), където капитулира и е принуден да напусне България.
 
Демагогските обещания на Йоан I Цимиски към българския цар [[Борис II]] и неговите боляри скоро са изоставени - – Цимисхий хвърля маската на съюзник и приятел на болярите, пленява и детронира Борис II в [[Цариград]], с което от византийска гледна точка българската държава престава да съществува, въпреки че западната част на България остава незавладяна от ромеите.
 
=== Война с арабите ===
След победата си над българите Йоан I разгромява арабите в 972 г. и отново в 975 г. Външната му политика е ориентирана основно към продължаване на настъплението в [[Близкия изток]] и носи определени "[[Кръстоносни походи|кръстоносни]]" белези. Крайната цел - – освобождението на [[Йерусалим]] - – не е постигната, но през 972-975 г. византийската армия превзема почти целия хинтерланд на Свещения град - – [[Емеса]], [[Дамаск]], [[Назарет]], [[Бейрут]], [[Триполи (Ливан)|Триполи]] и др.
 
На [[10 януари]] [[976]] г. Йоан I Цимиски умира при неизяснени обстоятелства, най-вероятно отровен в резултат на дворцови интриги, след завръщането си от поредния поход в [[Палестина]].
 
== Вижте също ==
* [[Българо-византийски войни]]
* [[Нашествие на Светослав I в България]]
* [[Руско-византийски войни]]
* [[Обсада на Дръстър (971)]]
 
== Източници ==
{{Commonscat|Ioannes I Tzimiskes}}
* http://focus-news.net от 11 януари 2006 г.
* [http://www.wegm.com/coins/johni.htm John I Tzimisces]
 
== Галерия ==
Line 67 ⟶ 64:
Image:Tzimiskes returns.jpg|Завръщането и триумфа на Цимисхий в Константинопол заедно с пленените [[Борис II]] и [[Роман (цар)|Роман]]
</gallery>
 
 
{{пост начало}}