Цариградска българска архиепархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
Възниква като Български апостолически викарият през 1861 г. със седалище в [[Цариград]].
През 1883 г. [[Ватикана]] извършва цялостна реорганизация на църковно-административната структура на Католическата църква на Балканите с оглед на новия политически ред, начертан от [[Берлинския конгрес]]. Така Български апостолически викарият e преобразуван в архиепархия. На 4 юли 1883 г. от него са отделени земите на Тракия и е образуван [[Тракийски български апостолически викариат]] и на 6 декември същата година са отделени земите на Македония и върху тях е образуван [[Македонски български апостолически викариат]]. Двата нови викарията са на подчинение на Цариградската архиепархия.<ref name=":3">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> Монасите [[Успенци (конгрегация)|успенци]]
Тракийският викариат е със седалище в [[Одрин]] и епископ [[Михаил Петков]] и Македонският е със седалище в [[Солун]] и епископ [[Лазар Младенов]]. В [[Цариград]] като върховен духовен и граждански началник на българоуниатската общност в [[Османската империя]] пребивава архиепископ [[Нил Изворов]]. През 1895 г. Нил Изворов се връща към православието и овакантява архиепископската длъжност.<ref name=":3" />
| |||