Разлика между версии на „Сергей Никитин“

м
инфо-кутия - допълване, форматиране; форматиране: 17x кавички, 7x тире-числа, 6x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
м (Добавяне на Категория:Член-кореспонденти на РАН, ползвайки HotCat)
м (инфо-кутия - допълване, форматиране; форматиране: 17x кавички, 7x тире-числа, 6x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor))
{{Личност
| име = Сергей Никитин
| име-оригинал = Сергей Николаевич Ники́тин
| категория = геологизследовател
| описание = руски геологизследовател
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Москва]], [[РусияРуска империя]]
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[РусияРуска империя]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог
| област = [[Геология]], [[палеонтология]]
| образование = [[Московски университет]]
| учил-при =
| работил-в =
}}
 
'''Сергей Николаевич Никитин''' ({{lang-ru|Сергей Николаевич Ники́тин}}) е [[Русия|руски]] [[изследовател]], [[География|географ]], [[Геология|геолог]] и [[Палеонтология|палеонтолог]]. Член на [[Петербургска академия на науките|Петербурската академия на науките]].
'''Сергей Николаевич Никитин''' ([[4 февруари|23 януари (4 февруари)]] [[1851]], [[Москва]] - [[18 ноември|5/18 ноември]] [[1909]], [[Петербург]]) е руски геолог, палеонтолог.
 
== Биография ==
През 1871 г. завършва естествения отдел на Московския университет и през 1878 г. защитава магистърска степен. След основаването на геоложкия комитет през 1882 г. е избран за старши геолог в това учреждение.
=== Ранни години и образование ===
Роден е на [[23 януари]] [[1851]] година в [[Москва]], [[Руска империя]]. Завършва средното си образование в 5-та Московска гимназия със златен медал. През 1867 г. записва [[естествени науки]] в Катедрата по физика и математика на [[Московския университет]], където през 1878 защитава магистърска степен. След дипломирането си, той преподава география и [[ботаника]] в Московската женска гимназия.
 
През 1871 г. завършва естествения отдел на Московския университет и през 1878 г. защитава магистърска степен. След основаването на геоложкия комитет през 1882 г. е избран за старши геолог в това учреждение.
Извършва хидрогеоложки и стратиграфски изследвания на [[Европейска Русия]] и Предуралието. През 1880-1882 изследва реките [[Унжа]] (426 км) и [[Ветлуга]] (889 км) и съставя точна карта на междуречието им, покрито с непроходими иглолистни гори и блата. През 1886 г. той отделя няколко области с различни типове следтретични наслаги. Това е първото геоморфоложко райониране на [[Европейска Русия]].
 
=== Експедиционна дейност (1880 – 1906) ===
През 1891-1893 изследва района между реките [[Волга]] и [[Урал (река)|Урал]] – възвишението [[Общ Сърт]], басейните на реките [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]] (638 км), [[Еруслан]] (278 км), [[Чижа]] и [[Кушум]] и части от [[Прикаспийска низина|Прикаспийската низина]]. Въпреки предишните възгледи, тази територия макар и да представлява низина не е абсолютно равна. Той установява, че Общия Сърт е с височина 150-200 м и има стръмни южни склонове само между реките [[Урал (река)|Урал]] и [[Голям Узен]]. Западната част на възвишението се разпада на редица отделни относително високи плоски височини, пресечени от необичайно широки, неясно очертаните долини на [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]], [[Еруслан]] и техните притоци. На юг от линията [[Камишин]] - [[Уралск]] Никитин разграничава три области: западна, почти безводна, лишена от реки, изобилстваща от солени езера и засолени блата, издигаща се на 30-40 м над долината на [[Волга]]; средна, пресечена от редица пясъчни ридове със северозападно простиране, със солончаци между тях; източна, област на разливите на реките Узен, Чижа, Кушум и Урал, почти абсолютно равна.
ИзвършваНикитин извършва хидрогеоложки и стратиграфски изследвания на [[Европейска Русия]] и Предуралието. През 1880- – 1882 изследва реките [[Унжа]] (426 км) и [[Ветлуга]] (889 км) и съставя точна карта на междуречието им, покрито с непроходими [[иглолистни гори]] и [[Блато|блата]]. През 1886 г. той отделя няколко области с различни типове следтретични наслаги. Това е първото геоморфоложко райониране на [[Европейска Русия]].
 
През 1891- – 1893 изследва района между реките [[Волга]] и [[Урал (река)|Урал]] – възвишението [[Общ Сърт]], басейните на реките [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]] (638 км), [[Еруслан]] (278 км), [[Чижа]] и [[Кушум]] и части от [[Прикаспийска низина|Прикаспийската низина]]. Въпреки предишните възгледи, тази територия макар и да представлява низина не е абсолютно равна. Той установява, че Общия Сърт е с височина 150- – 200 м и има стръмни южни склонове само между реките [[Урал (река)|Урал]] и [[Голям Узен]]. Западната част на възвишението се разпада на редица отделни относително високи плоски височини, пресечени от необичайно широки, неясно очертаните долини на [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]], [[Еруслан]] и техните притоци. На юг от линията [[Камишин]] - – [[Уралск]] Никитин разграничава три области: западна, – почти безводна, лишена от реки, изобилстваща от солени езера и засолени блата, издигаща се на 30- – 40 м над долината на [[Волга]]; средна, – пресечена от редица пясъчни ридове със северозападно простиране, със солончаци между тях; източна, – област на разливите на реките Узен, Чижа, Кушум и Урал, почти абсолютно равна.
От 1894 до 1896 г. извършва хидрогеоложки изследвания в басейните на реките [[Западна Двина]], [[Днепър]] и горното течение на [[Волга]]. От град [[Тихвин]] в югоизточна посока открива дълъг 450 км моренен вал, по който минава част от балтийско-каспийския вододел. Никитин остава за тези възвишения названието Валдайски и доказва, че те се явяват основната част на Средноруските възвишения. В изворната област на река [[Великая]] (430 км, от басейна на [[Псковско езеро|Псковското езеро]]) оконтурява Бежаницкото възвишение с височина до 338 м, отделено от Валдайските възвишения с меридионална, заблатена и залесена равнина, по която тече река [[Ловат]]. На юг от Валдайските възвишения той открива и проследява по цялото им протежение Смоленско-Московските възвишения (дължина 625 км, до 319 м), а на запад от [[Днепър]] – Източно-Беларуските възвишения.
 
От 1894 до 1896 г. извършва хидрогеоложки изследвания в басейните на реките [[Западна Двина]], [[Днепър]] и горното течение на [[Волга]]. От град [[Тихвин]] в югоизточна посока открива дълъг 450 км моренен вал, по който минава част от балтийско-каспийския [[вододел]]. Никитин остава за тези възвишения названието Валдайски и доказва, че те се явяват основната част на Средноруските възвишения. В изворната област на река [[Великая]] (430 км, от басейна на [[Псковско езеро|Псковското езеро]]) оконтурява Бежаницкото възвишение с височина до 338 м, отделено от Валдайските възвишения с меридионална, заблатена и залесена равнина, по която тече река [[Ловат]]. На юг от Валдайските възвишения той открива и проследява по цялото им протежение Смоленско-Московските възвишения (дължина 625 км, до 319 м), а на запад от [[Днепър]] – Източно-Беларуските възвишения.
През 1905-1906 изследва планината [[Мугоджари]] (до 657 м) на границата между [[Европа]] и [[Азия]]. Неговите сътрудници, геологът Михаил Михайлович Пригоровски и топографът И. Я. Рибаков, създават изцяло нова карта на планината.
 
През 1905- – 1906 изследва планината [[Мугоджари]] (до 657 м) на границата между [[Европа]] и [[Азия]]. Неговите сътрудници, геологът Михаил Михайлович Пригоровски и топографът И. Я. Рибаков, създават изцяло нова карта на планината.
Никитин е един от основоположниците на руската хидрогеология. Той разработва теорията за артезианските води. Почти дведесет години събира сведения за артезианските кладенци (над 1000) в Европейска Русия. На основата на този материал обособява девет артезиански басейна и първи дава широки регионални обобщения по хидрогеология на [[Източна Европа]]. Открива огромни източници с питейна вода под [[Москва]], участва в проектирането и строежа на Митищенското водохранилище и водоснабдяването на града. От 1907 г. е председател на геоложкия комитет към Министерството на земеделието и държавното имущество.
 
== Научна дейност ==
Никитин е един от основоположниците на руската [[хидрогеология]]. Той разработва теорията за артезианските води. Почти дведесетдвадесет години събира сведения за артезианските кладенци (над 1000) в Европейска Русия. На основата на този материал обособява девет артезиански басейна и първи дава широки регионални обобщения по хидрогеология на [[Източна Европа]]. Открива огромни източници с питейна вода под [[Москва]], участва в проектирането и строежа на Митищенското водохранилище и водоснабдяването на града. От 1907 г. е председател на геоложкия комитет към Министерството на земеделието и държавното имущество.
 
== Памет ==
Неговото име носи нос Никитин ({{coord|78|10|N|101|42|E|}}), на южния бряг на остров [[Болшевик (остров)|Болшевик]], в архипелага [[Северна земя]].
 
== Публикации ==
* ''"Геологический„Геологический очерк Ветлужского края"края“'' ("Материалы„Материалы по геологии России"России“, т. XI, 1883)'';
* ''"Общая„Общая геологическая карта России.'' Лист 56, Ярославль"Ярославль“ ("Труды„Труды Геологического Комитета"Комитета“, т. I, № 2, 1884)'';
* ''"Общая„Общая геологическая карта России.'' Лист 71. Кострома"Кострома“ ("Труды„Труды Геологического Комитета"Комитета“, т. II, № 1, 1885)'';
* ''"Пределы„Пределы распространения ледниковых следов в Восточной России и на Урале"Урале“'' ("Известия„Известия Геологического Комитета"Комитета“, т. IV, 1885)'';
* ''"Географическое„Географическое распространение юрских осадков в России"России“'' ("Горный„Горный Журнал"Журнал“, 1886, № 10)'';
* ''"Заволжье„Заволжье в обл. 92 листа геологической карты России"России“'' ("Труды„Труды Геологического Комитета"Комитета“, VII, № 2, 1888)'';
* ''"Общая„Общая геологическая карта России"России“'' (лист 57, там же, 1890, т. V, № 1)'';
* ''"Каменноугольные„Каменноугольные отложения подмосковного края и артезианские воды"воды“'' (там же, 1890, т. V, № 5)'';
* ''"Геологические„Геологические и гидрологические исследования"исследования“'' ("Известия„Известия Геологического Комитета"Комитета“, 1894 - – 95)'';
* ''"Гидрогеологические„Гидрогеологические исследования в бассейне реки Оки"Оки“'' (Санкт-Петербург, 1896)''.
 
== Източници ==
<references />
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Европы'', М., 1970., стр. 359- – 360, 368- – 370. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
* Никитин, ''Сергей Николаевич''. http://www.rulex.ru/01140140.htm
 
{{СОРТКАТ:Никитин, Сергей Николаевич}}