Сергей Никитин: Разлика между версии

През 1871 г. завършва естествения отдел на Московския университет и през 1878 г. защитава магистърска степен. След основаването на геоложкия комитет през 1882 г. е избран за старши геолог в това учреждение.▼

Извършва хидрогеоложки и стратиграфски изследвания на [[Европейска Русия]] и Предуралието. През 1880-1882 изследва реките [[Унжа]] (426 км) и [[Ветлуга]] (889 км) и съставя точна карта на междуречието им, покрито с непроходими иглолистни гори и блата. През 1886 г. той отделя няколко области с различни типове следтретични наслаги. Това е първото геоморфоложко райониране на [[Европейска Русия]].▼

През 1891-1893 изследва района между реките [[Волга]] и [[Урал (река)|Урал]] – възвишението [[Общ Сърт]], басейните на реките [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]] (638 км), [[Еруслан]] (278 км), [[Чижа]] и [[Кушум]] и части от [[Прикаспийска низина|Прикаспийската низина]]. Въпреки предишните възгледи, тази територия макар и да представлява низина не е абсолютно равна. Той установява, че Общия Сърт е с височина 150-200 м и има стръмни южни склонове само между реките [[Урал (река)|Урал]] и [[Голям Узен]]. Западната част на възвишението се разпада на редица отделни относително високи плоски височини, пресечени от необичайно широки, неясно очертаните долини на [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]], [[Еруслан]] и техните притоци. На юг от линията [[Камишин]] - [[Уралск]] Никитин разграничава три области: западна, почти безводна, лишена от реки, изобилстваща от солени езера и засолени блата, издигаща се на 30-40 м над долината на [[Волга]]; средна, пресечена от редица пясъчни ридове със северозападно простиране, със солончаци между тях; източна, област на разливите на реките Узен, Чижа, Кушум и Урал, почти абсолютно равна.▼

От 1894 до 1896 г. извършва хидрогеоложки изследвания в басейните на реките [[Западна Двина]], [[Днепър]] и горното течение на [[Волга]]. От град [[Тихвин]] в югоизточна посока открива дълъг 450 км моренен вал, по който минава част от балтийско-каспийския вододел. Никитин остава за тези възвишения названието Валдайски и доказва, че те се явяват основната част на Средноруските възвишения. В изворната област на река [[Великая]] (430 км, от басейна на [[Псковско езеро|Псковското езеро]]) оконтурява Бежаницкото възвишение с височина до 338 м, отделено от Валдайските възвишения с меридионална, заблатена и залесена равнина, по която тече река [[Ловат]]. На юг от Валдайските възвишения той открива и проследява по цялото им протежение Смоленско-Московските възвишения (дължина 625 км, до 319 м), а на запад от [[Днепър]] – Източно-Беларуските възвишения.▼

През 1905-1906 изследва планината [[Мугоджари]] (до 657 м) на границата между [[Европа]] и [[Азия]]. Неговите сътрудници, геологът Михаил Михайлович Пригоровски и топографът И. Я. Рибаков, създават изцяло нова карта на планината.▼

Никитин е един от основоположниците на руската хидрогеология. Той разработва теорията за артезианските води. Почти дведесет години събира сведения за артезианските кладенци (над 1000) в Европейска Русия. На основата на този материал обособява девет артезиански басейна и първи дава широки регионални обобщения по хидрогеология на [[Източна Европа]]. Открива огромни източници с питейна вода под [[Москва]], участва в проектирането и строежа на Митищенското водохранилище и водоснабдяването на града. От 1907 г. е председател на геоложкия комитет към Министерството на земеделието и държавното имущество.▼