Цариградска българска архиепархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
== История ==
Възниква като Български апостолически викариат през 1861 г. със седалище в [[Цариград]]. В началото на 1967 г. епископско седалище се установява в [[Одрин]]. На 5 септември 1876 г. с декрет от [[Светия престол|Рим]] отец [[Нил Изворов]] бил назначен за епископ на Български апостолически викариат. На 21 същия месец е официално въведен в чина епископ на [[Църква на съединените с Рим българи|Българо-униатската църква]].<ref name=":3" />
През 1883 г. [[Ватикана]] извършва цялостна реорганизация на църковно-административната структура на [[Католическа църква|Католическата църква]] на [[Балканите]] съобразно новите държавни граници след [[Берлинския конгрес]]. Така Български апостолически викарият e преобразуван в архиепархия и от него са отделени земите на Тракия и на Македония и върху тях са образувани двата нови викарията.<ref name=":3">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> Двата нови викариата са били подчинени на новоформираната архиепархия.
{| class="wikitable"
Ред 64:
| [[Успенци (конгрегация)|успенци]]
|}
Новоназначените Михаил Петков и Лазар Младенов били първите униатски владици с възпитание, добито в утвърждаващата се българо-католическа традиция и с образование, получено в католически висши богословски училища.<ref name=":2">[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=89 Кратка история на Католическата апостолическа екзархия]</ref> Скоро реогранизацията монасите [[Успенци (конгрегация)|успенци]] организират нисша, а по-късно и висша духовна семинария в Цариград.
През 1895 г. Нил Изворов се връща към православието и овакантява архиепископската длъжност. През 1905 г. титулярния Теодосиополски архиепископ [[Михаил Миров]] е утвърден за глава на архиепархията.<ref name=":3" />
| |||