Михаил Петков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
 
== Биография ==
Михаил Петков е роден на 24 октомври 1850 година в град [[Одрин]]. Завършил висше философско и Богословско образование в [[Рим]]. През юни 1873 г. е ръкоположен свещеник. Назначен е от епископ [[Рафаил Попов]] за енорийски свещеник в с. [[Еля Гюню]] до [[Малгара]], където остава около три години. След това отива на лечение в Одрин, а по-късно вече е в Цариград като протосингел на [[Нил Изворов]]. Реформата от 1883 година разделя източно-католическата църква на две епархии. За Апостолически наместник в [[Тракийски български апостолически викариат|Одринския диоцез]] е назначен на 10 април 1883 г. и ръкоположен на 22 април за епископ '''ХевронскийХевронски''' - Михаил Петков, който отговаря също и за миряните в пределите на [[Княжество България]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2002/05/20/interview/s3369_3.htm в-к Стандарт, 20 май 2002 г. България и Ватиканът винаги са били свързани, твърди отец Благовест Вангелов.]</ref> Първа пречка пред новоизбрания млад духовен глава е трудността да придобие султански [[берат]]. Това разрешение той получава едва през 1891 година. През 1903 година епархията на епископ Михаил Петков наброява 4 600 миряни с 20 свещеника. Началото на [[Балканската война]], както навсякъде из Българско, така също и сред източните католици в [[Тракия]] е свързано с добри надежди за свобода и присъединяване към Отечеството. За съжаление, твърде кратки и измамни. В Тракия турците разрушават 11 села; 3 380 униати остават без покрив. Повече от 10 000 източни католици от разпадащата се [[Османска империя]] търсят спасение чрез изселване от родните си места.
 
При повсеместното обезбългаряване на [[Източна Тракия]], за България заминава и одринският апостолически викарий. Установява се най-напред в [[София]]. Възникват затруднения по отношение статута на [[Уния|Източно-католическата църква]] и на нейните йерарси в България. Статутът на османски поданик на епископа се превръща във формална причина юридическото му положение в България да остане дълго неуредено. Въпреки многократните си настоявания пред Министерството на външните работи и изповеданията, българските власти не дават съгласието си да бъде признат за глава на източните католици в държавните предели. Същевременно епископ Петков поема грижата за бежанците и свещениците от Солунската епархия, която се изправя пред същото критично положение, в което от 1913 година е и Одринската епархия. Така под ведомството му минават още 11 енории, надхвърлящи 3600 души с 13 свещеници. През 1914 година с помощта на епископ Михаил Петков в София е организирана енория на източните католици. На 17 февруари 1915 година епископът напуска София и се настанява в [[Пловдив]], където дочаква края на войната. През 1920 година, вече болен и с все още неуреден статут в [[България]], Михаил Петков поема към старото си седалище, обезбългарения Одрин. Епископът умира на 27 май 1921 година.
 
== Източници ==
* [http://radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=409300 Католическите епархии в България] - Радио Ватикана
 
== Бележки ==
<references />
 
{{пост начало}}
== Източници ==
{{пост| [[Тракийски български апостолически викариат|тракийски български апостолически викарий]]<br/>|[[10 април]] [[1883]]|[[27 май]] [[1921]]|пръв|последен}}
* [http://radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=409300 Католическите епархии в България] - Радио Ватикана
{{пост| [[Хебронска епархия|хевронски епископ]]<br/>|[[10 април]] [[1883]]|[[27 май]] [[1921]]|[[Гаспар Мермило]]|[[Джордано Корсини]]}}
{{пост край}}
 
{{СОРТКАТ:Петков, Михаил}}