Разлика между версии на „Битка при Гетисбърг“

м
форматиране: 25x тире-числа (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 25x тире-числа (ползвайки Advisor))
След победа над федералните гарнизони в [[Уинчестър (Вирджиния)|Уинчестър]] и [[Мартинсбърг]] Втори корпус на Юел започва да прекосява р. [[Потомак]] на 15 юни. Корпусите на Хил и Лонгстрийт правят същото на 24 и 25 юни. Армията на Севера ги следва, държейки позиция между южняците и столицата Вашингтон. Те прекосяват реката между 25 и 27 юни. <ref>Trudeau, сс. 45, 66</ref> Междувременно Лий позволява на част от кавалерията под командването на Джеймс Стюарт да обходи източния фланг на Съюзната армия, давайки му значителна свобода на действие. Стюарт и неговите три най-добри бригади отсъстват при съдбоносния поход към Гетисбърг, както и през първите два дни от битката.
 
Лий дава стриктни заповеди на армията си да намали до минимум отрицателното въздействие над местното население.<ref>[http://books.google.com/books?id=YmsFAAAAQAAJ&printsec=titlepage#PRA1-PA323,M1 Lee's orders from Chambersburg, June 27, 1863]</ref> Храната, конете и други припаси обикновено не се конфискува безцеремонно, но Конфедеративните пари, с които се заплащат, не са добре приети от собствениците. От някои градове, особено от [[Йорк (Пенсилвания)|Йорк]], [[Пенсилвания]], се иска плащане на обезщетение под заплаха от унищожение. Най-противоречивото действие на Конфедеративната армия е залавянето на около 40 негри, няколко от които са избягали роби, но повечето свободни, и изпращането им под стража в робство в Юга.<ref>Symonds, сс. 49–5449 – 54</ref> В южна Пенсилвания походът към Гетисбърг на Лий е известен като „Извънредното положение от 1863“. Губернаторът Андрю Грег Къртин свиква опълчение, което да се противопостави на южняците.
 
На 26 юни части от дивизията на генерал-майор [[Джубал Ърли]] окупират Гетисбърг след кратки схватки с новосъздаденото Пенсилванско опълчение. Ърли иска данък, но не събира значими продоволствия. Войниците изгарят няколко вагона и един покрит мост и унищожават няколко железопътни и телеграфни връзки. Кавалерийска част под командването на подполковник Илайджа Уайт заема на 26 и 27 юни Гробищния хълм (наречен така, защото там се е намирало градското гробище) южно от Гетисбърг и пленява няколко коня, скрити там от местни жители, но на следващата сутрин Ърли се отправя към съседния окръг Йорк.<ref>Nye, сс. 272 – 78</ref> На 29 юни армията на Лий, извита в дъга от [[Чамбърсбърг]] (45 км северозападно от Гетисбърг до [[Карлайл]] (30 км северно от Гетисбърг) до [[Харисбърг]] и Райтсвил близо до р. Сускуехана. <ref>Symonds, сс. 41 – 43; Sears, сс. 103 – 106; Esposito, text for Map 94; Eicher, сс. 504 – 507; McPherson, с. 649</ref>
Генерал Лий разбира за предимството на Съюза, ако те удържат възвишенията южно от града. Той праща заповед на Юел „да завземе хълма, окупиран от врага, ако го намери за осъществимо, но да избегне генерално сражение до идването на другите дивизии от армията.“ Юел се отказва да опита да завзема Семетери хил (Гробищния хълм), от който Конфедеративната артилерия би могла да нанесе тежки поражения на цялата защитна позиция на Съюза на Гробищния рид, както и на комуникационната линия на Съюза по пътя за [[Балтимор]]. Той също не се опитва да заеме Кълпс хил (Хълма на Кълп), на който има малобройни Съюзни войници по това време и който би дал силна позиция за обстрелване на Съюзните войски на Семетери хил. Изпуснатата възможност от Юел се счита за голяма грешка, която може би е нямало да бъде допусната, ако на негово място е бил загиналият два месеца по-рано генерал-лейтенант [[Стоунуол Джаксън]]. <ref>Pfanz, First Day, с. 344; Eicher, с. 517; Sears, с. 228; Trudeau, с. 253</ref>
 
Около 27 000 войници от армията на Лий и 22 000 от армията на Мийд участват в битката на първия ден.<ref>Martin, с. 9, цитиращ Thomas L. Livermore's Numbers & Losses in the Civil War in America (Houghton Mifflin, 1900).</ref> Жертвите на Конфедерацията (убити, ранени и пленени) са малко над 6000, а на Съюза- почти 9000.<ref>Trudeau, с. 27</ref>
 
== Втори ден ==
::Подполковник Франклин Сойер, 8-ми Охайски полк<ref>Sears, с. 422</ref>
 
Дивизиите на Тримбъл и Петигрю на левия фланг напредват много по-малко и не могат да окажат подкрепа на Пикет. Бригадата на полковник Джон Брокънбро е обезкръвена от артилерийски огън от Гробищния хълм и от пушечни залпове от 8-ми [[Охайо|Охайски]] пехотен полк. Охайците толкова изненадват деморализираните от артилерийския огън вирджинци, че те хукват обратно към Семинарийния рид, удряйки се в дивизията на Тримбъл и обръщайки някои от тях също на бяг. Охайците след това се обръщат с флангова атака срещу бригадата от мисисипци и севернокаролинци на бригаден генерал Джоузеф Дейвис, която сега е ляв фланг на дивизията на Петигрю. Оцелелите са подложени на унищожителен огън от Гробищния хълм, откъдето срещу тях са изстреляни над 1600 снаряда. По това време южняците се доближават достатъчно, за да може срещу тях да бъде използван шрапнел, а дивизията на бригаден генерал Александър Хейс изпраща много ефективен пушечен огън от 250 м зад каменна стена, където те са строени по 3- – 4 човека един зад друг и си сменят местата, за да стрелят.<ref>Sears, pp. 422–25422 – 25, 429- – 31; Hess, pp. 188–90188 – 90</ref> Две от дивизиите на Тримбъл следват Петигрю, но напредват малко. Объркващи заповеди на Тримбъл карат бригаден генерал Джеймс Лейн да изпрати само 3 1/2 от неговите Севернокаролински полкове напред. Подновен огън от 8-ми Охайски и яростната атака на карабинерите на Александър Хейс попречват на повечето севернокаролинци да преминат пътя за Емитсбърг. Хейс окуражава хората си зад стрелковата линия, викайки: „Ура! Момчета, ние им даваме ада!“ Два коня са застреляни под него.<ref>Sears, сс. 434–35434 – 35</ref>
 
На десния фланг вирджинците на Пикет прекосяват пътя за Емитсбърг и завиват наляво, тръгвайки на североизток. Те маршируват в две линии, водени от бригадите на бригаден генерал Джеймс Кемпър вдясно, бригаден генерал Ричард Гарнет вляво и бригаден генерал Люис Армистед зад него. Войниците на Пикет устояват на огъня на оръдията на Дабълдей и МакГилвъри от Семетери хил, както и на пушечния огън на бригадите на Станард, Хароу и Хол, понасяйки огромни загуби. Генерал-майор [[Уинфийлд Ханкок]] е ранен от куршум, който удря лъка на седлото му, влиза в хълбока му и вкарва трески и изкривен пирон. Ханкок отказва да бъде евакуиран, докато битката не приключи. Линията на Съюза се разколебава и е пробита при Ъгъла на ниска каменна ограда, защитаван от Филаделфийската бригада на бригаден генерал Александър Уеб. Уеб поставя двете останали оръдия от батареята на тежко ранения лейтенант Алонзо Къшинг на предна позиция на каменната ограда 69-и и 71-и Пенсилвански полкове (940 мъже) да защитават оръдията и стената.<ref>Sears, pp. 436–43436 – 43</ref>
 
[[File:Armistead%27s_last_stand.png|thumb|300px|Този паметник на бойното поле при Гетисбърг отбелязва приблизително мястото, където бригаден генерал Армистед е убит, а стената зад паметника отбелязва линията на Съюза]]
 
Две пролуки се откриват в линията на Съюза. Командирът на 71-ви Пенсилвански нарежда на мъжете си да отстъпят, когато южняците се приближават до каменната стена, а 59-и Ню Йоркски полк необяснимо се оттегля в тила, което оставя капитан Андрю Кауън и неговата Първа Ню Йоркска независима батарея сами срещу напредващия враг. Асистиран лично от артилерийския командир Хенри Хънт, Кауън нарежда на петте оръдия да стрелят с двоен шрапнел и цяла конфедеративна фронтова линия пред него изчезва. Пролуката, оставена от 71-ви Пенсилвански, е по-голяма и оставя 268 души от 69-и Пенсилвански и неколцина от 71-ви да заедно с двете оръдия на Къшинг да се изправят срещу 2500- – 3000 души от бригадите на Армистед и Гарнет, които започват да прекосяват оградата. Ирландците от 69-и яростно се противопоставят в меле от куршуми, байонети и юмруци. Тежко раненият Къшинг е убит от три куршума, докато вика на мъжете си. Бригаден генерал Армистед води мъжете си на кон през пролуката, поставяйки шапката си на сабята си и пада убит до Къшинг. Униженият от отстъплението на 71-ви полк. Уеб придвижва 72-ри Пенсилвански полк напред и стабилизира линията. Южняците пленяват оръдията и ги обръщат срещу северняците, но нямат боеприпаси. Когато линията на Съюза става непробиваема от пристигналите подкрепления, войниците от бригадите на Гарнет и Армистед започват поединично да се измъкват, тъй като не е останал командващ офицер, който да заповяда общо отстъпление. Линията, достигната при Ъгъла от бригадата на Армистед е известна като „Горната линия на прилива на Конфедерацията“, представлявайки най-близката точка до целта за постигане на независимост от Съюза чрез военна победа. <ref>McPherson, pp. 661–63661 – 63; Clark, pp. 133–44133 – 44; Symonds, pp. 214–41214 – 41; Eicher, pp. 543–49543 – 49</ref>
 
Щурмът на Пикет продължава по-малко от час. Северът дава около 1500 убити и ранени, а Югът 6555, от които 1123 са убити, 4019 са ранени, а 3750 са пленени (вкл. ранени).<ref>Hess, сс. 333–35333 – 35; Sears, с. 467.</ref> Командирите на бригадите на Пикет Гарнет и Армистед са убити, а Кемпър е ранен, пленен, освободен и отново пленен. Тринайсет от полковите му командири също са убити или ранени. Подкрепящата атака на бригаден генерал Кадмъс Уилкокс и полковник Дейвид Ланг вдясно на Пикет започва, след като Пикет е претърпял поражение и бързо са отблъснати от оръдията на МакГилвъри и [[Върмонт]]ската бригада.<ref>Eicher, pp. 547–48547 – 48; Sears, pp. 451–54451 – 54</ref>
 
Когато южняците се добират до линията, от която са започнали на Семинарийния рид, Лий казва на бригаден генерал Уилкокс: „Всичко е по моя вина.“ Той се страхува от контраофанзива на Съюза и казва на Пикет да събере дивизията си за отбрана, на което Пикет отвръща: „Генерал Лий, аз нямам дивизия.“ Той е неутешим до края на деня и никога не прощава на Лий, че е заповядал щурма. Контранастъплението на Съюза не идва поради изтощението, загубите и предпазливостта на Мийд.
 
=== Кавалерийски сражения ===
На 5 км източно от Гетисбърг кавалерията на генерал-майор [[Джеб Стюарт]] се сблъсква с дивизията на бригаден генерал Дейвид Грег и бригадата на [[Джордж Къстър]]. Атаката на Къстър начело на Първа мичиганска кавалерийска бригада притъпява нападението на бригадата на Уейд Хамптън и не позволява на Стюарт да постигне целите си в ариергарда на Съюза. Междувременно, след като научава за победата, бригаден генерал [[Хю Килпатрик]] заповядва кавалерийска атака срещу пехотните позиции на корпуса на Лонгстрийт югозападно от Биг раунд топ (Големия объл връх). Бригаден генерал Елон Фарнсуърт протестира срещу безполезността на такъв ход, но се подчинява на заповедта и е убит заедно с много от подчинените си.<ref>Eicher, сс. 549–50549 – 50; Longacre, сс. 226–31226 – 31, 240- – 44; Sauers, с. 836; Wert, сс. 272–80272 – 80</ref>
 
== Последици ==
 
=== Отстъплението на Лий ===
[[File:Gettysburg Campaign Retreat.png|thumb|ляво|300px|Отстъплението на Лий (5- – 14 юли)]]
 
На [[4 юли]], същия ден, в който гарнизонът на [[Виксбърг]], [[Мисисипи]] се предава на генерал-майор [[Юлисис Грант]], Лий преустройва линиите си в защитна позиция с мисълта, че [[Джордж Гордън Мийд|Мийд]] ще нападне. Предпазливият командир на Съюза обаче не желае да поеме риска, за което по-късно е критикуван. Той изпраща проучвателни части, които се оттеглят под обстрел от Конфедерацията. Серия от престрелки между противоположните войски само добавя към списъка с жертвите. До средата на следобеда стрелбата е прекратена и двете армии се заемат с прибиране на ранените и погребване на убитите. Предложение на Лий за размяна на пленници е отхвърлено от Мийд. <ref>Eicher, с. 550; Coddington, сс. 539–44539 – 44; Clark, сс. 146–47146 – 47; Sears, с. 469; Wert, с. 300</ref>
 
На 5 юли, под силен дъжд, основната част от Армията на Северна Вирджиния поема по пътя за Вирджиния. Битката при Гетисбърг е свършила. Армията на Мийд ги последва, но преследването не е настървено. Придошлата от дъждовете река Потомак забавя южняците, но когато северняците пристигат, те са успели да направят брод. Ариергардното сражение при Фолин Уотърс на 14 юли приключва Гетисбъргския поход и добавя нови имена към списъка с убитите, включително бригаден генерал [[Джеймс Петигрю|Петигрю]], който е смъртоносно ранен.<ref>Clark, сс. 147–57147 – 57; Longacre, сс. 268–69268 – 69</ref>
 
В кратко писмо, написано на 7 юли, генерал-майор [[Хенри Халек]] пише на [[Ейбрахам Линкълн|Линкълн]] за двете победи при Гетисбърг и [[Виксбърг]] и добавя<ref>Coddington, с. 564</ref>:
* Wert, Jeffry D. Gettysburg: Day Three. New York: Simon & Schuster, 2001. ISBN 0-684-85914-9.
* White, Ronald C., Jr. The Eloquent President: A Portrait of Lincoln Through His Words. New York: Random House, 2005. ISBN 1-4000-6119-9.
* Wittenberg, Eric J., J. David Petruzzi, and Michael F. Nugent. One Continuous Fight: The Retreat from Gettysburg and the Pursuit of Lee's Army of Northern Virginia, July 4–144 – 14, 1863. New York: Savas Beatie, 2008. ISBN 978-1-932714-43-2.
* Woodworth, Steven E. Beneath a Northern Sky: A Short History of the Gettysburg Campaign. Wilmington, DE: SR Books (scholarly Resources, Inc.), 2003. ISBN 0-8420-2933-8.