Разлика между версии на „Обсада на Йорктаун“

| период = [[28 септември]] – [[19 октомври]] [[1781]] г.

| сила1 = [[File:US flag 13 stars.svg|border|25px]] 8000 редовна войска, 3100 опълчение <br> [[File:Royal Standard of the King of France.svg|border|25px]] 7800- – 8800 редовна войска,<br>29 военни кораба

| сила2 = [[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|border|25px]] 9000 (вкл' германците)

| жертви2 = 142- – 309 убити<br>326- – 595 ранени<br>7416–77416 – 7 685 пленени

Френската и американската армии се обединяват на север от Ню Йорк през лятото на 1781 г. Когато пристигат новини за решението на дьо Грас, съюзените армии започват да се придвижват на юг към Вирджиния, предприемайки тактика на заблуждаване, за да накара британците да повярват, че е планирана обсада на Ню Йорк. Дьо Грас отплава от Западните Индии и пристига в залива Чесапийк в края на август, докарвайки допълнителни войски и осигурявайки морска блокада на Йорктаун. Той транспортира 500 000 сребърни песо, събрани от гражданите на Хавана, Куба, за да се финансират провизии за обсадата и да се плати на континенталната армия. Докато е в Санто Доминго, дьо Грас се среща с Франсиско Ссааведра де Сангронис, агент на краля на Испания [[Карлос III]]. Дьо Грас е планирал да остави няколко от военните си кораби в Санто Доминго. Сааведра обещщава помощта на испанския флот за зашита на френския търговски флот, което позволява на дьо грас да отплава на север всичките си военни кораби. В началото на септември, той побеждава френски флот, воден от сър Томас Грейвс, който идва в подкрепление на Корнуолис в [[битка в залива Чесапийк|битката в залива Чесапийк]]. В резултат на тази победа, дьо Грас блокира бягството по море на Корнуолис. До края на септември Уошингтън и Рошамбо простигат и армията и флота напълно обкръжават Корнуолис.

След първоначална подготовка американците и французите построяват първия си паралел и започват бомбардировката. С отслабена британска отбрана, на 14 октомври 1781 г. Уошингтън изпраща две колони да нападнат последните големи оставащи британски външни укрепления. Френска колона превзема редут № 9, а американска колона - – редут № 10. С превземането на тези укрепления, съюзниците успяват да завършат втория си паралел. С приближаването на американската артилерия и с усилването на бомбардировката, ситуацията на британците започва бързо да се влошава и Корнуолис иска условия за капитулация на 17-ти. Сслед двудневни преговори, церемонията по предаването се състои на 19-ти, като Корнуолис отсъства, твърдейки, че е болен. С пленяването на над 7000 британски войници започват преговори между Съединените щати и Великобритания, довели до Парижкия договор от 1783 г.