Георг Кантор: Разлика между версии

Работата на Кантор срещнала опозиция в лицето на множество негови съвременници, например [[Леопол Кронекер]], [[Анри Поанкаре]], [[Херман Вейл]] и [[Лойцен Брауер]], а пък [[Лудвиг Витгенщайн]] повдигнал философски възражения. Това негативно отношение се смята за причина за честите [[депресия|депресии]], в които изпадал Кантор.

Кантор изказва предположението, че няма множество с мощност „междинна“ между континуума и изброимото. Това става и проблем номер 1 в известния списък на [[Хилбертови проблеми]]. В 1963 г. Паул Коен успява да докаже, че нито преположението, нито неговото отрицание следват от общоприетата аксиоматика (ZFC). Този факт остава като един стимулите в по-нататъшната разработка на идеите, предложени от Кантор.

В наши дни голямото мнозинство математици, които не са нито конструктивисти, нито финитисти, приемат работата на Кантор върху трансфинитните множества и аритметика, като я смятат за основна [[смяна на парадигмата]]. По думите на [[Давид Хилберт]]: „Никой няма да ни изгони от Рая, който Кантор създаде“.<ref>Хилберт Д., ''Върху Безкрайното'' в ''Основи на Геометрията'', София: Наука и Изкуство, 1978, c.262.</ref>.