Максимилиан Робеспиер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→top: Уикипедия:Пояснителни страници: френски редактирано с AWB |
Редакция без резюме |
||
Ред 53:
|отличия =
}}
'''Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер''' (на [[френски език|френски]] ''Maximilien François Marie Isidore de Robespierre'') е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на [[Френска революция|Френската революция]], известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]], [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] и [[Конвент]]а, [[аболиционизъм|аболиционист]]. С участието си в [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] оглавява репресиите, станали известни като [[
== Младежки години ==
Ред 70:
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията.
През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на [[жирондисти]]те, които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят [[Революционни войни]] против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с [[Жан-Пол Марат|Марат]] и други революционери [[монтаняри]] Робеспиер води борба срещу
Народните въстания от [[31 май]] и [[2 юни]] 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява [[комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], създаден през април 1793 г. да противодейства на [[Война на Първата коалиция|антифренската коалиция]] и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на [[якобинска диктатура|якобинската диктатура]]. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.
| |||