Жлъчка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Konstantin Bakalov (б.), към версия на Vodnokon4e |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Жлъчката''' се образува в чернодробните клетки и непрекъснато се отделя в жлъчните капиляри. Тя се изива в дванадесетопръстника периодично при постъпване на хранителен химус в него. Когато жлъчката не се излива в дванадесетопръстника, тя се събира в жлъчния мехур, откъдето се извежда при нужда. Различават се два вида жлъчка: чернодобна и мехурна.
== Чернодборбна жлъчка ==
Чернодборбната жлъчка е златистожълта, прозрачна и сравнително рядка течност.
== Мехурна жлъчка ==
Мехурната жлъчка има тъмнокафяв цвят. Тя е много по-гъста, с богато цъдържание на твърди вещества, Получава се при сгъстяването, на което се подлага постъпилата в мехура чернодробна жлъчка благодарение на резорбцията на вода. Тази резорбция я концентрира 7-10 пъри в сравнение с чернодробната жлъчка.
== Количество и състав на жлъчката ==
Количеството на отеляната жлъчка за 24 часа е 800-100 мл.
Относителното тегло на жлъчката е в пряка зависимост от нейния произход. Чернодробната жлъчка имат относително тегло 1010-1012, а мехурната- 1026-1032.
PH на ченодробната жлъчка е 8,2 , а на мехурната- 7,0. Слабо алкалната пеакция на мехурната жлъчка се сължи на резорбция на NaHCO3.
Жлъчните соли са основните елементи на жлъчката, които имат голямо значение за нейната храносмилателна функция. Те представляват натриеви соли на гликохолевата и таухолевата киселина- съединения на холевата киселина с гликол и таурин. У човека по количство преобладава гликохолевата киселина.
Жлъчните пигменти придават характерния цвят на жлъчката.основният пигмент е билирубинът. Той е производен на хема от разрушените рпитроцити. Билирубинът се подлага лесно на окисление, като се превръща в биливердин, който добива зелен цвят при контакт с въздуха.
В жлъчката се съдържа ензимът алкална фосфатаза, който се екстрахира от черния дроб. При запушване на жлъчните пътища неговото количество в кръвта нараства.
Холестерилът в жлъчката се намира в свободно състояние. Една част от него се разорбира от тънкото черво и през vena portae постъпва овново в черния дроб. Друга част се хидролизира под действието на чревната бактериална форма и приминава в копростерол във фекалните киселини, което улеснява резорбцията на масти.
== Функция на жлъчката ==
Жлъчните цоли намаляват повърхностното напрежение на мастите и ги емулфират фино. Това има голямо значение за увеличаване на площта, върху която действа липазата на панкреатичния и чревния сок.
Жлъчните соли имат подчертано активиращо влияние върху липазата. Смята се, че те активират, макар и не толкова прочвено, и редица други храномилателни ензими.
Жлъчните соли образуват разтворими комплетси с мастните киселини. С това те благоприятстват тяхната резорбция.
При образуването на разтворими комплекси между жлъчните цоли и мастните киселини няма особен разход на жлъчнии соли, понеже те непрекъснато се възстановяват след резорбцията мастите. След като жлъчните соли изиграят своята поля при резорбцията на мастните киселини в червата, те се връщат в черния дробпо кръвен път и от слоя страна възбуждат жлъчната секреция.
Жлъчката наътрализира силно киселия химус, който постъпва в дванадесетопръстника. Тя утаява пепсина, който е в състояние да разруши трипсина. Засилва моториката на червата, благоприятства отделянето на секретина, има дезинфекционна роля и участва в слепването на фекалните маси.
От посочените финкции на жлъчата е ясно, че тя имат особено значение за нормалното усвояване на мастите. При запушване на жлъчните пътища усвояването на мастите страда, като изпражненията са бели и мазни. Такива изпражнения се наричат ахолични.
Жлъчката осигурява резобцията на всички мастно разтворими витамини. {{пояснение}}
| |||