Великотърновски университет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{паун}}
{{Висше училище
|име= Великотърновски университет<br> „Св. свСв. Кирил и Методий“
|основан= [[1963]]
|град= '''[[Велико Търново]]'''
|страна= [[България]]
|латинско_име=
|картинка=Veliko TarnovoUniversity TodorBozhinovof (9)Veliko Tarnovo,Rectorate.JPG
|девиз=
|вид= държавен
Ред 18:
|членства=
|бележки=
|сайт= http://www.uni-vt.bg/
|лого=
|карта= България Велико Търново
|карта-описание= Местоположение във Велико Търново
}}
'''Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“''' е създаден през [[1963]] годинаг. като '''Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“''' във [[Велико Търново]].
 
== История ==
Основатели на Великотърновския университет са проф. [[Александър Бурмов]] и проф. д-р [[Пеньо Русев]], които са съмишленици, съратници и приятели. Те са авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея, които подбират първите университетски преподаватели, като „вербуват“ свои колеги от [[София]] за ''„търновската кауза“''. Първостроители на великотърновското висше училище са още професорите [[Георги Димов]], [[Иван Гълъбов]], [[Иван Дуриданов]], [[Станчо Ваклинов]], [[Христо М. Данов (историк)|Христо Данов]], [[Велизар Велков]], [[Страшимир Димитров (историк)|Страшимир Димитров]], [[Никола Кожухаров]], [[Васил Стоилов]], доцентите [[Галина Тагамлицка]], [[Михаил Кац]] и ст. преп. [[Димо Минев]].

Преустройват се старите казармени помещения, разположени в местността ''Света гора'' на аудитории, семинарни зали и кабинети, комплектуват се първите катедри и така през есента на [[15 септември]] 1963 годинаг. отваря врати вторият университет в [[България]], който има за патрони светите братя [[Кирил и Методий]], с името Висш педагогически институт ''„Братя Кирил и Методий“''.
 
Университетът наследява просветните и културни традиции на знаменитата [[Търновска книжовна школа]] от [[XIV век]] и се утвърждава като авторитетно [[Висше учебно заведение|висше училище]] за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център. Първите 340 студенти се обучават в 4 специалности: ''„[[Българска филология]]“'', ''„[[Руска филология]]“'', ''„История“'' и ''„Изобразителни изкуства“''. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10 – 15 хонорувани [[професор]]и и [[доцент]]и от софийски висши училища и институти на [[БАН]].
 
От първите години на университета [[студент]]ите вземат участие в национални и международни научни изяви – [[Конференция на ООН за търговия и развитие|конференции]], [[симпозиум]]и, [[семинар]]и, студентски научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. „Наука и труд“, а през [[1964]] г. е отпечатан и първият том на годишника „Трудове на Висшия педагогически институт“. Университета се разраства, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база. Появяват се първите научни публикации, [[Учебник|учебници]] и [[монография|монографии]], първите защити на [[Дисертация|дисертационни трудове]], първите [[хабилитация|хабилитации]] на младите великотърновски преподаватели.
Целите на Александър Бурмов и Пеньо Русев са били да възродят старите културни традиции на престолния [[Търновград]], да събудят евтимиевския реформаторски и родолюбив дух у своите ентусиазирани студенти.
 
Първостроители на великотърновското висше училище са още професорите [[Георги Димов]], [[Иван Гълъбов]], [[Иван Дуриданов]], [[Станчо Ваклинов]], [[Христо М. Данов (историк)|Христо Данов]], [[Велизар Велков]], [[Страшимир Димитров (историк)|Страшимир Димитров]], [[Никола Кожухаров]], [[Васил Стоилов]], доцентите [[Галина Тагамлицка]], [[Михаил Кац]] и ст. преп. [[Димо Минев]].
 
Паралелно с усвояването на академичните форми и методи на работа и усъвършенстването на учебния процес се появяват първите научни публикации, [[Учебник|учебници]] и [[монография|монографии]], първите защити на [[Дисертация|дисертационни трудове]], първите [[хабилитация|хабилитации]] на младите великотърновски преподаватели.
 
Създаването и утвърждаването на Великотърновското висше училище е труден и динамичен процес, в който преподаването и усвояването на хуманитарните знания върви заедно с активна и продуктивна научноизследователска дейност. В ускореното развитие на новия педагогически универститет още през първите години учебната работа и обучението на [[студент]]ите се допълват от достойни национални и международни научни изяви – [[Конференция на ООН за търговия и развитие|конференции]], [[симпозиум]]и, [[семинар]]и, студентски научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. „Наука и труд“, а през [[1964]] г. е отпечатан и първият том на годишника „Трудове на Висшия педагогически институт“. В същото време расте броят на специалностите във ВТУ, расте броят на студентите и преподавателите, продължава комплектуването на нови катедри, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база.
 
[[File:University of Veliko Tarnovo,Rectorate.JPG|thumb|Ректоратът на Великотърновския университет на хълма Света гора]]
 
Едва осем години по-късно българската общественост и правителството смятат, че във Велико Търново са налице предпоставките и условията, които дават визията на един съвременен университет. С указ на Държавния съвет на НРБ N 586№586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На [[14 октомври]] [[1971]] г. тогавашният държавен глава – [[Тодор Живков]] издава [[указ]]а за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на [[ректор]]а проф. Жельо Авджиев. Това знаменито събитие съвпада с международния научен симпозиум в чест на 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет / ВТУ. От тогава досега Великотърновският университет наистина се доказа като най-големият държавен университет в [[България]] извън [[София]], като учебен и научен център с национален и международен престиж. С високо квалифицирания си научно-преподавателски състав, с многообразието от университетски специалности, с добре изградената и съвременно обзаведена материално-техническа база той отговаря на нуждите и задачите за преструктуриране на висшето образование в България, които изисква новото време.
 
Университетът създава връзки със сродни университети: Лвов, Ленинград, Минск, харковХарков (СССР), брешовБрешов, Нитра, Пилзен (Чехословакия), Хале, Берлин, Грайфсвал (ГДР), Краков, Катовице (Полша).
 
Днес Великотърновският университет разполага с девет факултета, четиресет и две катедри, шейсет и осем специалности, два педагогически колежа в [[Плевен]] и [[Враца]], центрове в София, [[Пловдив]] и [[Добрич]] и над 18 хиляди студенти от България и чужбина. Обучава [[Бакалавърска степен|бакалаври]], [[Магистър|магистри]] и [[Докторантура|докторанти]]. Великотърновският университет „Св. свСв. Кирил и Методий“ е първото от големите български държавни висши училища. Всяка година Академичният съвет номинира един дипломиран възпитаник на Университета за присъждане на академична награда на Община Велико Търново в размер на 5000 евро.<ref name=":0">[http://www.uni-vt.bg/1/?page=7601 Проект "Усъвършенстване на системите за управление във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“]</ref>
 
== Структура ==
Line 50 ⟶ 44:
 
=== Факултети ===
[[File:Veliko Tarnovo TodorBozhinov (9).JPG|thumb|Факултет „Изобразително изкуство“]]
* [[Филологически факултет, Великотърновски университет|Филологически]] с декан: проф. д-р Ценка Иванова
* [[Исторически факултет, Великотърновски университет|Исторически]] с декан: проф. д.и.н. Иван Асенов Тютюнджиев
Line 60 ⟶ 55:
* [[Факултет по изобразително изкуство]] с декан: доц. Борис Желев Георгиев
 
* Филиал Враца
* Педагогически колеж Плевен
* Департамент за езиково обучение
 
=== Корпуси на ВТУ ===
* Великотърновски университет – Ректорат
* Великотърновски университет – Факултет по изобразително изкувство
* Великотърновски университет – Корпус 2 – Славистичен комплекс
* Великотърновски университет – Корпус 3 – Факултет по математика и информатика
* Великотърновски университет – Корпус 4 – Стопански факултет
* Великотърновски университет – Корпус 5 – Педагогически факултет, Юридически факултет, Философски факултет, Център за квалификация
* Великотърновски университет – Спортен комплекс
* Великотърновски университет – Корпус Скулптура
 
== Ректори на Университета през годините ==
Line 84 ⟶ 79:
| style="background:#1761a2;"| '''1.'''
| чл. кор. проф. [[Александър Бурмов]]
| [[1963]]  [[1965]]
| Основател и пръв ректор на университета
|-
| style="background:#c0a264;"| '''2.'''
| проф. д.ф.н. [[Пеньо Русев]]
| [[1965]]  [[1966]]
|
|-
| style="background:#660099;"| '''3.'''
| проф.д.и.н. [[Станчо Ваклинов]]
| [[1966]]  [[1968]]
|
|-
| style="background:#1761a2;"| '''4.'''
| проф. д.ф.н. [[Георги Димов]]
| [[1968]]  [[1970]]
|
|-
| style="background:#c0a264;"| '''5.'''
| проф. д.ф.н. [[Жельо Авджиев]]
| [[1970]]  [[1971]]
|
|-
| style="background:#660099;"| '''6.'''
| проф.д.ик.н. [[Димитър Филипов]]
| [[1971]]  [[1976]]; [[1976]]  [[1979]]
| два мандата
|-
| style="background:#1761a2;"| '''7.'''
| проф.д-р. [[Ангел Давидов]]
| [[1979]]  [[1983]]; [[1983]]  [[1984]]
| два мандата
|-
| style="background:#c0a264;"| '''8.'''
| проф. д.ф.н. [[Станьо Георгиев]]
| [[1984]]  [[1987]]
|
|-
| style="background:#660099;"| '''9.'''
| проф. д.ф.н. [[Георги Данчев]]
| [[1987]]  [[1991]]
|
|-
| style="background:#1761a2;"| '''10.'''
| доц. д-р [[Владимир Попов (историк)|Владимир Попов]]
| [[1991]]  [[1995]]
|
|-
| style="background:#c0a264;"| '''11.'''
| проф. д.и.н. [[Иван Стоянов]] <ref>[http://www.dnesbg.com/goreshti-novini/bivshite-rektori-stanaha-potchetni-tchlenove-na-tsentara-za-razvitie-na-vtu.html Бившите ректори станаха почетни членове на Центъра за развитие на ВTУ, в „Янтрапрес“]</ref>
| [[1995]]  [[1999]]
|
|-
| style="background:#660099;"| '''12.'''
| проф. д.ф.н. [[Иван Харалампиев]]
| [[1999]]  [[2003]]; [[2003]]  [[2007]]
| два мандата
|-
| style="background:#1761a2;"| '''13.'''
| проф. д.п.н. [[Пламен Легкоступ]]
| [[2007]]  [[2011]]; [[2011]]  [[2015]]
| два мандата
|-
Line 227 ⟶ 222:
* Красимир Петров (специалист по френска литература, преводач)
* Георги Плетньов (историк)
* [[Мариян Стоядинов]] (доцент, богослов)
* Милко Палангурски (историк)
* [[Петко Савов]] (преподавател по класическа китара)
Line 250 ⟶ 245:
 
== Почетни доктори на университета ==
* д-р Святослав Рьорих - – индийски художник (1979)
* проф. д-р Сатне Гачиолти - – италиански българист и славист (1981)
 
== Източници ==