Разлика между версии на „Раменна кост“

5441 байта изтрити ,  преди 3 години
м
Версия от 11:40, 6 март 2015
(източник?; форматиране: 17x тире, 2x кавички, 2x тире-числа, интервал, й→ѝ (ползвайки Advisor))
м (Версия от 11:40, 6 март 2015)
}}
 
'''Раменна кост''' ({{lang-la|humerus}}) е дълга тръбовидна кост, част от стилоподиума на [[скелет]]а при гръбначните организми. В горният си край костта се свързва [[става|ставно]] с [[Лопатка (кост)|лопатката]], а в долния проксимален край отново има ставна повърхност, която свързва костта с други две тръбести кости – - [[лъчева кост|лъчева]] и [[лакътна кост]] (подраменни кости).
 
== Описание ==
Раменната кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.<ref>Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, „Анатомия"Анатомия на домашните животни“животни", том I, Земиздат 1995 г., стр. 131 – -135</ref> На проксималния край се намира главата (''caput humeri'') отделена от костта с шийка (''colum humeri''). Тя влиза в ставната трапчинка на лопатката. Отпред и отстрани на главата се намират два надебелени мускулни израстъка. Тялото на костта притежава широка и гладка спираловидна бразда Дисталният край притежава напречно обособена ставна повърхност, наречена ''condylus humeri''.
 
== Видови особености ==
*При [[човек]]а – - медиалният кондил е по-голям от латералния.
*При [[говедо]]то – - костта е къса, дебела и груба. В проксималния край на костта се наблюдава и трети по-малък израстък.
*При [[свиня]] – - костта изглежда дълга и тънка, но при по-стари свине става груба с ясно оформени израстъци.
*При [[кон]] – - двата израстъка в проксималната част на костта са почти с еднакви размери.
*При [[куче]] – - костта е тънка и дълга с леко извита нагоре проксимална третина. Шийката е ясно отделена, а израстъците са много ниски.
*При [[птици]]те – - костта е дълга и слабо извита. Под медиалния израстък има има обширна трапчинка, в чието дъно лежи голям отвор. Той служи за свързване на въздушните торби с празнината на костта.<ref>Проф д-р вмн Ц.Гигов, „Анатомия"Анатомия на домашните птици“птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 17</ref>
 
== Раменна става ==
{{източник|Свободният горен крайник е свързан с раменния пояс посредством съчленяване на лопатката с раменната става. Ставните повърхности са: cavitas glenoidalis scaulae и caput humeri. Ставнат аямка на лопатката се допълва от влакнестохрущялен пръстен – labrum glenoidale. Благодарение на този пръстен ставната повърхност се увеличава в ставата се стабилизира. Той омекотява и сътресенията, идващи от раменната кост. Ставната капсула е обширна и позволява значителен размер на движенията. Тя се залавя по края на ставната повърхност на лопатката, като сраства с външния ръб на хрущялния пръстен, а отгоре обляга над tuberculum supraglenoidale. След това се прехвърля към раменната кост и се залавя по нейната анатомична шийка. През ставната кухина минава сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул. То е обвито от синовиално влагалище – vagina synovialis intertubercularis, която се продължава до нивото на хирургичната шийка и представлява продължение на синовиалния слой на ставната капсула. Синовиалният слой на капсулата се издува и образува bursa subscapularis subtendiea, намираща се под сухожилието на едноименния мускул. Бурсите имат значение и като резервни пространства за синовиалната течност на раменната става. Капсулата на раменната става се подсилва отгоре и встрани от яка връзка – lig. Coraohumerale, като започва от ключовидния израстък на лопатката и завършва на голямата и малката върга на раменната кост. Тя не ограничава движенията, а само укрепва ставната капсула отгоре. Отпред по ставната капсула се оформят три уплътнения на фоброзния слой, които започват от хрущялния пръстен и се вплитат в ставната капсула – lig. Glenohumeralia. От всички страни на ставата залягат мускули, започващи от лопатката и завършващи на проксималния край на раменната кост. Те срастват със ставната капсула и я заздравяват. Над ставата, между prosessus coracoideus и acromion, се изопва яка връзка – lig. Coracoacromiale. Макар и извънставна, тя има предпазно значение за ременната става – пази от удари, идващи отгоре, както и от изкълчване при падане върху ръцете.
 
Раменната става е кълбеста с много оси на движение. Тя е най-свободната става в човешкото тяло. Трите ѝ главни оси за: напречна ос, около която се извършва предно сгъване – anteflexio, с размер до 90, и задно сгъване – retroflexio, в размер до 20; предно-задна ос, около която се извършва привеждане и отвеждане в размер до 90 – 100, която се ограничава от корако-акромиалната връзка; надлъжна ос, около която се извършва въртене – ротация, вътрешна и външна, с максимален общ размер около 90, а при отведена мишница – до 60. Движенията в двете страни на ключицата допълват движението на крайника. Повдигането отпред и встрани до 100, осъществяващо се в раменния пояс. По-нататък крайникът може да се повдигне още 20, но за сметка на движения с гръбначния стълб и даже с тазобедрената става При външна ротация лопатката се измества към гръбначния стълб и ставната ямка се обръща встрани, а при вътрешна ротация лопатката се измества латерално и ставната повърхност се обръща напред.{{commons|Category:Human humerus}}|2017|04|11}}
 
{{commons|Category:Human humerus}}
== Източници ==
<references />