Ернст Теодор Амадеус Хофман: Разлика между версии

През [[1800]] г. Хофман завършва [[право]] в [[Кьонигсберг]]ския [[университет]] и става държавен [[чиновник]]. Като такъв изкарва прехраната си почти през целия си живот, а свободното си време посвещава на [[изкуство]]то. За кратко време е [[капелмайстор]] в [[Дрезден]] (1813-1815 г.), след което отново се връща към „основната“ си професия, към която не храни особени симпатии, въпреки че изпълнява служебните си задължения педантично. Държавната служба му осигурява достатъчно доходи и свободно време, за да се занимава с нещата, които са му близкиприсърце.

Не е известно кога и как Хофман получава първите си [[музика]]лни познания, но се смята, че са му предадени от чичо му. По-късно младият Хофман взема уроци при органиста Кристиан Подбелски, учи се на композиция при Й. Ф. Райнхард. В периода 1807-1813 г., докато е на държавна служба във [[Варшава]], организира там [[Филхармония|филхармонично]] общество и [[симфония|симфоничен]] [[оркестър]]. Щатно или доброволно работи в музикалните [[театър|театри]] на [[Бамберг]], [[Берлин]], [[Дрезден]] и [[Лайпциг]]. През живота си Хофман публикува много музикални статии, издава и собствени произведения, които не срещат особен отклик сред публиката. Днес Хофман е почти неизвестен като композитор, въпреки че самият той се възприемае възприемал именно като такъв.

След това обаче настъпва втори етап, в който към „реакционера“ Хофман се прилага по-диференциран подход. През шестдесетте години на [[XX век]] въпросът за отношението между „прогресивния“ и „реакционния“ романтизъм става дискусионен. Започва да се изтъкват не само принципните различия между двете течения в романтизма, но и се търси между тях „сложна и противоречива диалектическа връзка“. Така в тома от [[1969]] г. на „Кратка българска енциклопедия“ пише: ''„Най-характерното у Хофман е /.../, бягството от дребнобуржоазния свят в света на фантазията и мистиката с цел да проникне в същността на нещата. Въпреки това в творчеството на Хофман има известни реалистични черти.“''&nbsp;<ref>„Кратка българска енциклопедия“, том 5, стр. 390, София, 1969</ref> Тези „известни реалистични черти“ нарушават стройния [[догматизъм|догматичен]] модел и затова трябва да бъдат включени в нов модел, не по-малко догматичен. Като със скалпел „учените“ започват да извършват [[дихотомия]] върху творчеството на Хофман. То е разделено на два периода – реакционен и прогресивен, или романтичен и реалистичен. Дори се издирват доказателства, че в края на живота си Е.Т.А. Хофман е преминал изцяло на реалистични позиции, че се е прехвърлил в „лагера на прогресивната литература“.

Едва през [[1972]] г. издателство „Наука и изкуство“ се осмелява да издаде том с произведения на Хофман, под заглавие ''„Музикални новели“'' в превод на Лилия Големинова. Всъщност това са част от прочутите ''„Фантазии по маниера на Кало“'', но маскирани като уж теоретически произведения. През следващата 1973 г. в издателството на ОФ излиза и романът на Хофман ''„Житейските възгледи на котарака Мур“'' в превод на Сашо Далов. После изд. „Народна младеж“ публикува през [[1976]] г. книга с „приказни повести“ на Хофман под заглавие ''„Лешникотрошачката“'' в превод на [[Страшимир Джамджиев]], но през 1981 г. я преиздава под заглавието ''„Приказки“''. Тук са включени ''„Лешникотрошачката“'', ''„Златната делва“'', ''„Малкият Цахес, наречен Цинобър“'' и ''„Царската годеница“''. А през [[1980]] г. излиза в изд. „Народна„[[Народна култура“култура]]“ сборникът ''„Немски романтици“'', в който е включена новелата на Хофман ''„Прозорецът на братовчеда“'' в превод на Елисавета Кузманова.