Уикипедия

Градоустройство: Разлика между версии

Статия Беседа

Градоустройство (редактиране)

Версия от 02:35, 13 април 2017

9407 байта изтрити ,  преди 5 години
без копиран текст, все още няма източници; форматиране: интервал, кавички, тире (ползвайки Advisor)
м (Нов ключ за Категория:Градоустройство: „ “, ползвайки HotCat)
(без копиран текст, все още няма източници; форматиране: интервал, кавички, тире (ползвайки Advisor))
{{Авторски права}}
{{обработка}}
{{без източници}}
 
'''Градоустройството''' изразява устройството на градовете и планирането на градска среда (дейността по наблюдение, анализ, проектиране на природната и материалната среда, в която се осъществява организираното човешко съществуване.
 
В по-общ смисъл градското планиране е част от институционализираното планиране и управление на физическата среда на дадено общество. Докато градоустройството изразява статичното, моментното състояние, то градското планиране обхваща процеса на развитие в непрекъснатостта на дейността "планиране"„планиране“.
 
Ландшафтното планиране е повече концентрирано върху култивираната природна среда. Регионалното планиране има за предмет региони - – по-крупни части от територията, но с по-малка детайлност, както и с повече застъпени [[икономика|икономически]] и [[социология|социални]] аспекти.
1. Въведение: Предмет и задачи на урбанистиката. Нормативни документи
ГРАДОУСТРОЙСТВОТО /УРБАНИСТИКАТА/ е наука и изкуство за развитието, устройството, планирането и изграждането на населени места. Това е сложна система от дейности, която обхваща комплекс от социално-икономически, санитарно-хигиенни, териториално-устройствени, транспортни, съобщителни, технико-строителни, културно-битови, и архитектурно-пространствени и художествени въпроси, свързани със създаването и преустройването на съществуващи населени места. Думата "урбанистика" произлиза от латинската дума urbs, urbis която означава град. Градоустройството се занимава с планирането и устройството на градовете. То обхваща всички населени места- градове, села, махали, селищни образувания. Териториално-селищното устройство е по-общо понятие и се занимава с развитието, планирането и изграждането на селищни и извън-селищни територии. Специалистите по планиране и изграждане на населените места се наричат урбанисти. Водеща е ролята на архитектите, които работят активно и с други специалисти геодезисти, комуникатори, специалисти по комунално-битовите инсталации, икономисти, социолози, демографи и др.
Нормативните документи с които се работи в ТСУ са: ЗУТ, Наредба номер 8 за обхвата и съдържанието на устройствените схеми и планове, наредба номер 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, наредба номер 7 от правила и норми за устройството на отделните видове територии, противопожарни, инсталационни и други нормативи.
 
Предназначение на териториите и поземлените имоти.
 
Според основното им предназначение, определено с устройствени схеми и планове, териториите на страната са:
-Урбанизирани територии/ населени места и селищни образувания
-земеделски територии
-горски територии
-защитени територии
-нарушени територии за възстановяване
Конкретното предназначение на имотите се определя с подробни устройствени планове и може да бъде:
-в урбанизирани територии: за жилищни, обществено обслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи/ каскади, плавателни канали и др./, за движение и транспорт, включително и велосипедни алеи и за движение на хората с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и др.
-земеделски територии: за обработваеми земи/ниви, овощни, зеленчукови градини, лозя, ливади и др./и необработваеми земи- пасища, скатове, оврази, дерета и др.
-горски територии- за гори - дърво-производителни, защитни, рекреационни гори и други. И горски земи и поляни и земи заети с храсти, скали и др.
-Защитени територии - за природозащита - природни резервати, национални паркове, природни забележителности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно охранителната им зона, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици и за опазване обектите на културно - историческото наследство/археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение.
-нарушени територии за възстановяване - за регулация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища и др.
В териториите без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти се определят въз основа на фактическото им ползване. Ако това не противоречи на закон. Промяната на предназначението на териториите и поземлените имоти се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план. Промяна на предназначението на териториите на поземлените имоти-обекти на културно-историческото наследство се извършва след съгласуване с Националния институт по паметници на културата.
 
ЕЛЕМЕНТИ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
Улици и улични мрежи:
предназначение на уличната мрежа:
-осигурява пешеходното и транспортно движение
-поема част от благо-устройствените мрежи и съоръжения
-улеснява функционалното зониране на селищата
-участва активно в оформянето на селищната и архитектурно-пространствена среда
Изисквания към проектирането на уличната мрежа:
а/ да се осигури безопасно и бързо движение. Това се постига чрез:
-ясна и проста схема, като се подчертаят главните посоки на движение
-отделяне на пешеходното движение на различни нива или платна, оганичаване или забраняване на автомобилното движение в централните зони.
б/ Съобразяване с природните дадености и характера на терена-улиците се правят с наклон, подходящ за отвеждане на водата, за застрояване и за движение на хора.
в/ Правилна ориентация на улиците според географските посоки. по-хигиенични са улиците с изложение север-юг. По възможност да се избягва ориентирането им по посока на преобладаващите ветрове.
г/ Хармонично съчетаване с отделни сгради, озеленяване, осветяване, елементи на градския дизайн, настилки, реклами и др.
Схема на уличната мрежа- определя се от наследената структура на селището, теренните особености. Конструира се въз основа на комуникационно-транспортните изисквания, стопански и градоустройствени условия. схемата бива:
-радиално-кръгова - типична за старите градове
-Правоъгълна
-Комбинирана
В България за координацията и регионалното планиране отговаря [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството|Министерството на регионалното развитие и благоустройството]] ([http://www.mrrb.government.bg/].
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/7865073“.