Частно право: Разлика между версии

[[Право]]то за римляните се дели на няколко групи [[Правна норма|правни норми]], според предназначението си и уредбауредбата на [[обществени отношения|обществените отношения]]. Първата група образува [[Публично право|публичното право]], което включва и религиозни норми (т. нар. сакра). По римско време, правните норми не са диференцирани още от религиозните. Нормите на частното право образуват втората и основна група римсков римското право. Частното право се състои от [[jus naturale]], т.е. природно, или [[естествено право]]. Нормите на jus naturale притежават не само хората, но и всички живи същества. В частното право се включва също така [[jus gentium]], или “общо [[право на народите]]”, което се отнася изобщо и само до хората, независимо от тяхната държавна принадлежност. По-късно jus gentium послужва за основа при формулирането на понятието за [[Международно право|международното право]] от [[Хуго Гроций]]. Третата част на частното право образуват нормите на [[jus civile]], или собствено право на древните римлянитеримляни - квирити.

По времето на [[Възраждане]]то (по отношение на [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]] (от [[12 век]] насетне) посредством университетските школи на [[гласатор]]ите и постгласаторите и предимно в т.нар. [[Стара Европа]] започва процес на масова рецепция (заимстване) на римското частно право в европейските страни,. формирайки наНа тази основа се формират собствени [[правни системи]].