Вълко Добруджански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 6x А|А(Б)
→‎Бележки: премахнато ръчното разделение на колони, за да се приложи автоматичното редактирано с AWB
Ред 44:
По време на [[Османско междувластие|междувластието]] в [[Османската империя]] земите и&#768; на [[Балканите]] се поемат от [[Муса Челеби]], като на него служи и на практика подчиненото му [[Добруджанско деспотство|Добруджанско княжество]]. През 1411 г. той предприема поход срещу [[Сърбия|сърбите]], съпротивляващи се срещу османската експанзия на полуострова, придружаван от Вълко Добруджански и [[Лазар Евхаитски]]<ref> Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...пойде султан Мусіа на сербов, взявши съ собою и болгарских князей (...) Вълка добриџанскаго и Лазара еѵхитскаго..."''</ref>. Военните действия се водят в района на [[Сяр]] (гр. ''Σέρρες'')<ref>Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...Мусіа пойде путем сярским на сербов..."''</ref>, но по същото време [[Въстание на Константин и Фружин|български въстаници]] в района на [[Костенец]] нападат османски военни части<ref>Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...какъ пріиде на Костенецъ между горам великим, и стекошася болгаре из горах великих нощію и убиша его тамо..."''</ref> от похода на брата на Муса - [[Йозум Муслуман|Йозум]], целящ да подчини напълно [[България]]. Не е ясна точната причина за промяната на отношенията между Муса и неговите български васали, но те биват убити<ref name="ZR1422">Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском", гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских":''"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."''</ref>, след което Муса насочва войските си срещу България. Със смъртта на Вълко приключва и автономното съществуване на Добруджанското княжество.
== Бележки ==
{{колони|2|<references />}}
== Източници ==
*Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 103-104