Гражданство на Европейския съюз: Разлика между версии

То не премахва националното гражданство на отделните страни-членки, а го допълва със съвкупност от допълнителни права. Гражданството на Европейския съюз е учредено с [[Договор от Маастрихт|Договора от Маастрихт]], подписан през 1992 г. В [[преамбюл]]а на договора страните — – членки на ЕС, заявяват, че са ''„решени да създадат общо гражданство за гражданите на своите държави“<ref>[[#OJ|Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз. Преамбюл]]</ref>'', чиято цел е ''„да укрепва закрилата на правата и интересите на гражданите на държавите-членки“<ref>[[#OJ| Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз. Дял I. Общи разпоредби.]]</ref>''. Въвеждането на гражданство на Съюза показва желанието на страните членки да установят пряка политическа връзка между ЕС и конкретното физическо лице, да спомогнат за по-активното му участие в социално-икономическия и политическия живот в държавата членка, на територията на която то пребивава, без да бъде неин гражданин<ref>[[#Цанков|Цанков (2005):31]]</ref>. Същевременно гражданството на Съюза е една от особенноститеособеностите на Европейския съюз, която отдалечава Съюза от класическото разбиране за международна организация<ref>[[#MP|Министерство на правосъдието]]</ref>.

== Кой е европейски гражданин? ==

Самата правна уредба на европейското гражданство се съдържа в Част II на [[Римски договор|Договор за функциониране на Европейския съюз]] - – ДФЕС (предишен ''Договор за Европейската общност'' – -''ДЕО'') и в редица други документи.

Така формулираното определение за гражданството на Съюза дава основание да се направи заключението, че придобиване на европейско гражданство е невъзможно без предшестващо притежаване или придобиване на национално гражданство на държава — – членка на ЕС. Така според договорите личният и неделим статус на гражданин на дъжава — – членка на ЕС, води до фактическо положение, при което той става субект на права и задължения, свойствени на ЕС, които се закрилят не само в рамките на Съюза, но и извън него<ref>[[#Цанков|Цанков (2005): 31]]</ref>. Притежаването на национално гражданство на страна — – членка на Съюза, е абсолютно изискуемо условие за придобиване на гражданство на Съюза<ref>[[#Цанков|Пак там]]</ref>. Обратната хипотеза обаче е невъзможна&nbsp;— – Гражданството на Съюза не може да бъде използвано, за да се придобие гражданство на друга държава членка, различна от държавата членка, чиито гражданин е съответното лице. Същевременно Договорът от Рим не изземва правото на отделните страни — – членки на Съюза, сами да определят условията за придобиване и изгубване на националното си гражданство<ref>[[#MP|Министерство на правосъдието]]</ref>.

== Съдържание на европейското гражданство ==

На този етап правната уредба на статута на гражданина на ЕС не е изчерпателна, а представлява една поредица от права. В понятието ''гражданство на ЕС'' преди всичко се обобощаватобобщават отделни права, без да може да се открои ясно единна, обща и последователна концепция<ref>[[#Цанков|Цанков (2005): 31]]</ref>.За сега няма и ясно дефинирани задължения, които произтичат от европейското гражданство: няма задължителна европейска военна или цивилна служба, няма дори европейски данък<ref>[[#ГПЧЕ|ГПЧЕ РОМЕН РОЛАН - – СТАРА ЗАГОРА]]</ref>.

==== Право на свободно придвижване в рамките на Съюза ====

Чл. 21. на ДФЕС ''(предишен чл. 18 от ДЕО)'' т.1 гарантира правото на свободно придвижване на европейските граждани и пребиваването им на територията на държавите — – членки на Съюза. Това право не е безусловно, а се прилага ''при спазването на ограниченията и условията'', предвидени в правото на ЕО. Тези ограничения се съдържат както в разпоредбите в останалаитеостаналите части от Договора, така и в актовете по неговото прилагане. На практика от това право не могат да се възползват европейските граждани, които нямат средства за самоиздръжка на територията на приемащата страна-членка. С ограничено право на свободно придвижване в рамките на съюза са и европейските граждани, които не могат да бъдат допуснати на територията на останалите страни членки от съображения, касаещи обществената сигурност, обществения ред и общественото здраве. На практика от това право в пълнота могат да се възползват само работещите в другите страни членки, туристите или материално осигурените, които могат да живеят в чужбина, без да им се налага да работят<ref>[[#Цанков|Цанков (2005): 33]]</ref>. Гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава–членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт<ref>[[#DIR|Директива 2004/38/ОЕ, чл. 6.1.]]</ref>. За срокове на пребиваване по-дълги от три месеца приемащата държава–членка може да изиска от гражданина на Съюза да се регистрира при съответните власти<ref>[[#DIR|Директива 2004/38/ОЕ, чл. 8.1.]]</ref>.

==== Активно и пасивно избирателно право ====

Активните и пасивните избирателни права на гражданите на ЕС в посочените избори също не са абсолютно безусловно. Те също могат да бъдат ограничени, когато това се налага поради специфични за дадена държава членка проблеми. Освен това условията за участие в съответните избори се определят според вътрешното право на съответната дърважавадържава членка, на чиято територия те се провежда, но и в рамките на условията в Директива на Съвета от 1995 г., която предвижда, че отделната държава сама определя продължителността на пребиваване на нейна територия, за да може конкретният гражданин на ЕС, който не е неин гражданин, да участва в посочените избори<ref>[[#Цанков|Цанков (2005): 34]]</ref>.

==== Право на дипломатическа защита извън границите на ЕС ====

Чл. 23 на ДФЕС ''(предишен чл. 20 от ДЕО)'' постаноявапостановява, че гражданите на ЕС, намиращи се на територията на трета страна, в която държавата-членка на ЕС, на която те са граждани, няма дипломатическо или консулско представителство, имат право на дипломатическа или консулска защита от органите друга страна — – членка на ЕС, която има дипломатическо представителство във въпросната трета страна. Когато националната държава на гражданина на ЕС има представителство в третата страна, то чл. 22 не се прилага.

==== Право на петиции до Европейския парламент ====

Чл. 24 от ДФЕС ''(предишен чл. 21 от ДЕО)'' гарантира правото на гражданите на ЕС да отправят петиции до Европейския праламентпараламент. Кръгът от субекти на това право освен гражданите на ЕС обхваща и физически и юридически лица, които пребивават законно или имат седалище в някоя страна — – членка на Съюза.

==== Право да се сезира Европейския омбудсман ====

==== Право на използване на един от официалните езици на Общността ====

Според чл. 24. от ДФЕС еропейскитеевропейските граждани могат да се обръщат писмено към всяка институция или орган на Европейския съюз на един от официалните езици на Общността и да получават писмен отговор на същия език.

==== Други права ====

== Източници ==

| last = ГПЧЕ Ромен Ролан&nbsp;— – Стара Загора

| coauthors =

| publisher =

| title = ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ&nbsp;— – КОНСОЛИДИРАНИ ТЕКСТОВЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

| last = EUR-Lex

| publisher =

== Препратки ==