Учредително събрание (Франция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Следвайки принципа на равенство на гражданите, Събранието ликвидира съсловните привилегии, отменя институциите на наследственото дворянство, дворянските титли и [[герб]]ове.
=== Църковна реформа ===
[[File:Je jure de maintenir la constitution.jpg|thumb|265px|[[Кюре]] полага клетва за вярност към конституцията (украса на чиния от 1790 г.]]
На 20 август 1789 г Учредителното събрание назначава църковен комитет, който изработва нов ред за регулиране на църковните отношения на мястото на [[конкордат]]а от Болоня (1516).
През октомври 1789 г епископ [[Талейран]] предлага конфискацията на църковните земи с мотива, че църковното съсловие е различно от другите собственици. Целта е да се набавят средства за погасяване на държавния дълг. През ноември имотите на църквата са обявени за „национално имущество“ и част от тях са дадени за продажба. Купувачи са предимно буржоазията и заможните селяни чрез нововъведените [[асигнация|асигнации]]. Това поставя начало на ограничаване на ролята на църквата в обществото. След това, в началото на 1790 г. са премахнати монашеските ордени, а малко по-късно и правото на църквата да управлява имоти{{hrf|Глушков|1989|91}}.
Line 33 ⟶ 31:
Тази „гражданска конституция“ предизвиква силна съпротива от страна на клира и води до сблъсък между Учредителното събрание и крал [[Луи XVI]]. Болшинството свещеници (поне две трети) отказват да положат клетва и особено в провинцията стават едни от организаторите на съпротива срещу революцията. Оттогава до сключването на конкордат с Рим от Наполеон френското духовенство се дели на заклети и незаклети духовници.
== Отношения с краля ==
В периода 1789 – 1790 г. идеята за република все още не е популярна, особено сред едрите собственици. Депутатите от Учредителното събрание съзнателно търсят компромис с краля и аристокрацията. Кралят не демонстрира открито враждебност, дори проявява странна пасивност по време на [[Превземане на Бастилията|юлските]] и [[поход към Версай|октомврийските]] събития през 1789 г. и не осъжда организаторите им. Съгласява се с искането на депутатите да изпрати кралските войски извън Париж и така се отказва от въоръжена защита. Външно той изцяло сътрудничи и посещава заседанията на събранието и декларира, че ще поддържа и запази новите свободи и че ще възпитава сина си в дух на уважение към новия обществен ред. В същото време тайно заговорничи, поддържа активна тайна кореспонденция с европейските монарси и ги уговаря да организират въоръжена интервенция.
Кралят се опитва с всички възможни средства да отлага приемането на нови закони, като упражнява правото си на вето, и да ограничава изпълнението им. Той не се скъпи тайно да финансира Мирабо и други водачи и да дава вид пред Лафайет, че е готов да следва съветите му{{hrf|Глушков|1989|106}}.
== Саморазпускане ==
През септември 1791 е приета първата [[конституция на Франция (1791)|конституция на Франция]] ({{lang-fr|Constitution de 1791}}) и основната цел на Националното учредително събрание е изпълнена. То се саморазпуска на [[30 септември]] 1791 година, като
== Източници ==
<references />
* {{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789
[[Категория:Френска революция]]
[[Категория:Парламент на Франция]]
| |||