Балтийска митология

Балтийска митология е сбор от митове на балтите , произлизащи от балтийското езичество и продължаващи и след покръстването в балтия фолклор. Балтийската митология произлиза от прото-индо-Европейската митология. Балтийски регион е един от последните покръстени в Европа, като това започва през 15 век и продължава поне един век след това. Оригиналните текстове, описващи митологията не са оцеляли до днес, но за сведенията за нея са получени от руски и немски хроники, по-късен фолклор, етимологията и сравнителна митология.

По-ранните хроники (14 и 15 век) са написани от мисионери, които са се стремяли изкореняването на местното езичество, но голяма част от него е запазено чрез Балтийскя фолклор. Този материал е от особено значение в индо-европейски изследвания също като за прибалтийските езици, считани от учените за особено консервативни, отразяващи елементи от прото-индо-Европейската религия. Индо-Европейските Божествени Близнаци особено добре представени, като Dieva déli ( Латвийската песен „Синове на Бога“ ) и Dievo súneliai (литовски песен „Синове на Бога“ ). Според легендата, те са децата на Dievas (за Литва и Латвия; виж на прото-индо-Европейски *Dyeus). Свързани с братята и техния баща на двете богини; персонификация на Слънцето, Saule (на латвийски слънце) и Saules meita (на латвийски 'Дъщерята на слънцето').

Източници

• Puhvel, Jaan (1989 [1987]). Сравнителна Митология. Джонс Хопкинс Юнивърсити Прес.
• Малъри, Дж. Адамс, Дъглас Век (Редактори) (1997). Енциклопедия на индо-европейската култура. Тейлър И Франсис. ИСБН 1-884964-98-2