Мустафа Байрактар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Nk премести страница „Мустафа паша Байрактар“ като „Мустафа Алемдар паша“ |
добавки и корекции |
||
Ред 1:
{{Личност
| категория = военен
| описание = османски военачалник и политик
| роден-място = [[Хотин]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Константинопол]], [[Османска империя]]
}}
'''Мустафа Алемдар паша''', наричан също '''Мустафа Байрактар паша''', е [[Османска империя|османски]] военен и политически деец, 190-и [[велик везир]] на Османската империя.
== Биография ==
Роден е през 1755 година в [[Хотин]], османска крепост с голям гарнизон в [[Буковина]], в семейството на [[еничар]], занимаващ се с търговия с добитък, и по-късно сам служи в Еничарския корпус. Към 1781 година ръководи разбойническа банда около [[Никопол]], но е прогонен към [[Русе]], където е амнистиран.{{hrf|Мутафчиева|2008|376}} По-късно е сред приближените на влиятелния [[аян]] на Русе [[Исмаил Тръстениклиоглу]], който го поставя за аян на [[Разград]].{{hrf|Мутафчиева|2008|376}}
През април 1802 година, по време на безредиците, обхванали голяма част от европейските владения на Османската империя, Мустафа Байрактар отблъсква военен отряд на [[Осман Пазвантоглу]] от [[Велико Търново|Търново]] към [[Севлиево]]. През следващата година обсажда в [[Тутракан]] един от най-видните военачалници на Пазвантоглу [[Манаф Ибрахим]], принуждавайки го да се предаде, за което получава висшия чин [[капуджибашия]].{{hrf|Мутафчиева|2008|301 – 302, 329}}
Мустафа Байрактар е най-близкият съратник на Тръстениклиоглу и през 1805 година, когато той открито се обръща срещу правителството и навлиза в [[Тракия]], поставяйки свои приближени за аяни на завзетите градове. По време на тази кампания Мустафа Байрактар ръководи поход от [[Ямбол]] към [[Бургас]] и [[Поморие|Анхиало]].{{hrf|Мутафчиева|2008|356}}
След убийството на Исмаил Тръстениклиоглу през август 1806 година Мустафа Байрактар наследява от него както аянството на Русе, така и мрежата от зависими местни аяни в Североизточна България, [[Добруджа]] и североизточната част на Тракия до [[Одрин]]. Той продължава и политиката му на остро противопоставяне на [[Низам-и Джедид]] и успява да се наложи над аяните на [[Силистра]] и [[Варна]].{{hrf|Мутафчиева|2008|367, 373, 376}}
След еничарския бунт в Цариград и детронирането на султан [[Селим III]] през май 1807 година някои от неговите приближени намират убежище при Мустафа Байрактар в Русе, което, наред с военните неуспехи срещу [[Русия]], го кара да промени мнението си към реформите. Въпреки че новият султан [[Мустафа IV]] му дава титлата паша с три конски опашки, той застава начело на група, поставяща си за цел връщането на Селим III на власт.{{hrf|Мутафчиева|2008|376}}
През 1808 година Мустафа Байрактар сключва споразумение с другите двама най-влиятелни дерибеи на Балканите – [[Исмаил Сирозлу]] и [[Али Тепеделенли]], който му изпраща двама от синовете си. През лятото той настъпва в Тракия и на 28 юли за часове превзема Цариград. Тъй като Селим III е удушен същия ден, Мустафа Байрактар поставя за султан [[Махмуд II]], а самият той става [[велик везир]].{{hrf|Мутафчиева|2008|377 – 378}}
Мустафа Байрактар се опитва да унищожи напълно непокорните еничари, но при последвалото [[въстание]] на 15 ноември 1808 г., оглавено от тях е изгорен жив в подпаления си дворец. Това въстание остава известно в историята като [["Втора константинополска революция"]].
Причините за неуспеха на цялата кампания на Байрактар паша са били през годините предмет на множество историографски изследвания. Вера Мутафчиева, в книгата си
== Бележки ==
<references/>
; Цитирани източници
▲Причините за неуспеха на цялата кампания на Байрактар паша са били през годините предмет на множество историографски изследвания. Вера Мутафчиева, в книгата си "Кърджалийско време" застъпва теорията, че самата същност на аянския институт води заговорниците към провал. Аянлъкът е децентрализирана система. Тя се опира на местни водачи, много силни по места, но неспособни на мащабни военни действия в единен фронт, тъй като сред тях няма ясно изразен лидер и по идея не са склонни на подчинение. Освен това разногласията и дори въоръжените конфликти между тях имат дълга история назад в миналото. Така и планираната "аянска федерация" се проваля бързо след формирането си, условно свързвано със "Съюзния договор" между аяните, подписан през 1808 г. в Цариград. Този договор обаче не постига нищо друго, освен да легитимира аяните като победители във вече над 30-годишната борба с централната власт в Империята. Постигнали целите си, аяните отказват да презимуват с дружините си в околностите на Цариград и се завръщат по родните си места заедно, изоставяйки Байрактар сам. Той дори се лишава от собствената си дружина, защото междувременно в Русе, възползвайки се от отсъствието му, Идрис Молла Йълъкоглу, бившият силистренски аян, прогонен от самия Байрактар - вдига бунт. Така съдбата на Байрактар скоро е предрешена, без "Съюзния договор" да влезе изобщо в сила, а поставеният за султан Махмуд II, виждайки тежките разногласия сред аянството, вече без страх повежда политика по окончателното му ликвидиране.
* {{cite book | last = Мутафчиева | first = Вера | authorlink = Вера Мутафчиева | year = 2008 | title = Кърджалийско време | publisher = Издателска къща „Жанет 45“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-491-452-3}}
[[Категория:Еничари]]
[[Категория:Кърджалии]]
[[Категория:Велики везири на Османската империя
| |||