Угаритска писменост: Разлика между версии

В Угарит освен местния [[угаритски език]], имало най-вече търговци и писари (в града имало служител надзорен за [[търговия]]та, т.е. своеобразен "министър на търговията", а в източната търговска част на древния град била къщата на царския съветник [[Рапану]] в която имало 36 стаи с библиотека с голям брой речници на различни клинописни езици) разбиращи и говорещи на [[шумерски език]], [[акадски език]], [[хуритски език]], [[хетски език]], [[египетски език]] и [[минойски език]]. Опростяването на комуникацията, ведно с необходимостта от отразяване на облигационните търговски взаимоотношения с цел придобиване на сигурност и стабилитет (чрез запис) за тях, изисквало изключителни лингвистични знания и умения от местните ханаански писари, което за него време не било както във възможностите им, така и по силите им. Това предопределило рационализацията, а именно на основата на акадския [[клинопис]] (който от своя страна бил заимстван от [[шумери]]те) да се образуват 30 знака обозначаващи не срички както до тогава, а отделни съгласни букви. Появата на първата съвременна писменна система, макар и под формата на [[абджад]], се свързва от повечето изследователи с Угарит, а не със [[Синай (полуостров)|Синай]]. Възникването ѝ се обуславя не от друго, а от [[международна търговия|международната търговия]]. Има научен спор в [[семитология]]та, коя е първата измежду двете [[амореи|аморейски писмености]] - угаритската или [[протосинайска писменост|протосинайската]] (някои изследователи я датират от около [[1700 г. пр.н.е.]]), предвид на това доколко и в каква степен са взаимосвързани и са повлияли на последавалата ги [[протоханаанска писменост]] с [[финикийска азбука|финикийската азбука]].