Княжество България: Разлика между версии

|статут = [[монархия]]независима държава, номинален васал на Османската империя

|столица = [[ТърновградТърново]] <small>(1878 – 1879)</small><br> [[София]] <small>(1879 – 1908)</small>

|език = [[български език]]

|неофициален-език =[[османски турски]], влашки ромски

|нац.празник = [[6 септември]]

|религия = [[ПравославноБългарска християнство|християнствоправославна църква]]

|управление = [[Конституционна монархия|Констит. монархиякняжество]]

|династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] <small>(1878 – 1885)

|управляващ_длъжност1 = [[Александър I Батенберг]]

|управляващ_длъжност2b = [[ПеткоГеорги КаравеловЖивков]]

Още през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (1877 – 1878) се сформира [[временно руско управление]] из [[Българско землище|Българските земи]]. През май 1878 година за руски императорски комисар в България е назначен княз [[Александър Дондуков-Корсаков|Александър Дондуков]] за срок от две години, но [[Берлински договор|Берлинският договор]] съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание, на което участват 229 [[народен представител|народни представители]] (от тях 88 избрани пряко от народа (по един на 10 000 избиратели), 117 влизат „по право“, въз основа на служебното си положение, 19 са назначени от княз [[Дондуков-Корсаков]] и 5 са представители на различни организации и дружества), на което се изработва българската [[конституция]]. В [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинства. Сред депутатите преобладават представители на възрожденската интелигенция, има още участници в [[Борба за българска църковна независимост|църковната борба]] и движението за [[Култура|национална култура]], в [[Революционна борба|революционната борба]], в Руско-турската война и [[ВРУ]]. Повечето народни представители са сравнително млади, голяма част са градски жители. На [[16 април]] [[1879]] година е приет основният закон, според който България е определена за [[конституционна монархия]] с еднокамарен парламент и право на глас наза всички [[мъж]]е, навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]]. На [[17 април]] [[1879]] година се свиква [[1 Велико народно събрание|Първопървото Велико народно събрание]] и, по предложение на руския император, за княз е избран хесенският принц [[Александър I Батенберг|Александър Батенберг]], племенник на руската императрица [[Мария Александровна]], съпруга на царя освободител [[Александър II (Русия)|Александър II]].<ref>[http://bnt.bg/bg/productions/45/edition/7217/nacionalen_kalendar_17_april_2010 Избирането на Александър Батенберг за български княз], сайт на БНТ, видеоматериал</ref>.

[[Александър I Батенберг]] става княз на 22-годишна възраст. Преди това е бил доброволец в Освободителната война. Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото [[Стефан Стамболов]] извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново [[Абдикация|абдикира]], но този път доброволно. Назначен е [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентски съвет]], начело със [[Стефан Стамболов]], който управлява до избирането на нов [[княз]].

[[Фердинанд I|Фердинанд I Сакскобургготски]] е избран за княз на България от [[3 Велико народно събрание|Третототретото Велико народно събрание]] през 1887 година<ref>[http://news.ibox.bg/material/id_2040978332/fpage_1/ Фердинанд – подем и падение за България], News.bg</ref>. Княз е до 1908 година, когато обявява [[Обявяване на независимостта на България|независимостта]], тогава той става цар на българите.