Северна Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 88:
'''"Република" Македония''' е отнета от България етнически българска област, намираща се в централната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в [[Югоизточна Европа]]. Обявява своята независимост от [[Югославия]] през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на [[Организация на обединените нации|ООН]], но заради [[Спор за името на Република Македония|спора за нейното име с Гърция]] в международните организации името се употребява с временна представка – '''Бивша югославска република Македония'''<ref>{{cite web|title=Министерство на регионалното развитие – Стартира набирането на проектни предложения по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Бивша югославска република Македония|url=http://www.mrrb.government.bg/?controller=articles&id=3243|accessdate=25-10-2013}}</ref> (БЮРМ, англ. FYROM, фр. ARYM)<ref>[http://www.un.org/documents/ga/res/47/a47r225.htm United Nations, A/RES/47/225], 8 април 1993 година</ref><ref>[[Резолюция 817 на Съвета за сигурност на ООН]] от 7 април и [[Резолюция 845 на Съвета за сигурност на ООН|Резолюция 845]] от 18 юни 1993 година, виж [http://www.un.org/Docs/scres/1993/scres93.htm UN resolutions made on 1993]</ref><ref>FYROM on [http://www.google.com/search?q=FYROM&btnGNS=Search+un.org&oi=navquery_searchbox&sa=X&as_sitesearch=un.org&hl=en&client=firefox-a&hs=AKW&rls=org.mozilla%3Ael%3Aofficial un.org]</ref>. Република Македония е член на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и [[НАТО]].
Бивша Югославска Република Македония е
== Етимология ==
Ред 100:
[[File:Ancientbitola.jpg|left|thumb|Руините на град [[Хераклея Линкестис]], основан от Филип II Македонски през 4 век пр. н. е.]]
Днешна Македония не е свързана по никакъв начин с античната държава, носеща същото име. През античността по-голямата част от днешна Република Македония попада в границите на [[Пеония]], територия населена от тракийската племенна група на пеоните<ref>Bauer, Susan Wise: ''The History of the Ancient World: From the Earliest Accounts to the Fall of Rome'' (2007), ISBN 0-393-05974-X, page 518: „... Italy); to the north, Thracian tribes known collectively as the Paeonians.“</ref>, докато северозападната част е населявана от племето [[Дардани]], а югозападната от племената [[Енхелейци]], [[Пелагония|Пелагони]] и [[Линкестида|Линкести]], първите две от които [[илири]]йски, а вторите – [[Молоси (народ)|молоски]].<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=4Nv6SPRKqs8C&pg=PA170&dq=illyrians+ohrid#PPA49,M1 |title=Wilkes, John: ''The Illyrians'', Wiley-Blackwell, 1996, ISBN 0-631-19807-5, p. 49 |publisher=Google Books |date=28 December 1995 |accessdate=6 June 2011|isbn=978-0-631-19807-9}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=kAvbhZrv4gUC&pg=PA442&dq=illyrian+lychnitis|title=Sealey, Raphael, ''A history of the Greek city states, ca. 700 – 338 B.C.'', University of California Press, 1976 ISBN 0-520-03177-6, p. 442 |publisher=Google Books |date=28 October 1976 |accessdate=6 June 2011|isbn=978-0-520-03177-7}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=4CpYot4N2PUC&pg=RA1-PA13&dq=dardania+today+republic+of+macedonia#PRA1-PA13,M1 |title=Evans, Thammy, ''Macedonia,'' Bradt Travel Guides, 2007, ISBN 1-84162-186-2, p. 13 |publisher=Google Books |accessdate=6 June 2011|isbn=978-1-84162-186-9|date=2007-06-01}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=614pd07OtfQC&pg=PA99&dq=early+macedonia+upper++thracian#PPA74,M1 |title=Borza, Eugene N., ''In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon,'' Princeton University Press, 1992, ISBN 0-691-00880-9, pp. 74 – 75 |publisher=Google Books |accessdate=6 June 2011|isbn=978-0-691-00880-6|date=1992-09-08}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=vx251bK988gC&pg=RA6-PA750&dq=ancient+macedon#PRA6-PA719-IA4,M1 |title=Lewis, D.M. et al. (ed.), ''The Cambridge ancient history: The fourth century B.C.'', Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-23348-8, pp. 723 – 724 |publisher=Google Books |accessdate=6 June 2011|isbn=978-0-521-23348-4|year=1994}}</ref><ref>The Cambridge Ancient History Volume 3, Part 3: The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC by John Boardman and N. G. L. Hammond,1982,ISBN 0-521-23447-6,page 284</ref>
[[Файл:Map of ancient Paeonia and environs (English).svg|ляво|мини|230п|Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония.]]
През [[356 пр.н.е.]] [[Филип II Македонски]] присъединява<ref name="Rome page 75">Warfare in the ancient world: from the Bronze Age to the fall of Rome. By Stefan G. Chrissanthos, page 75</ref> [[Горна Македония]] в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония ([[Девриоп]])<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA187&dq=dardania+today+republic+of+macedonia#PPA14,M1 |title=Poulton, Hugh, ''Who are the Macedonians?'' C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 14 |publisher=Google Books |date=23 February 2000 |accessdate=6 June 2011|isbn=978-1-85065-534-3}}</ref>. Неговият син [[Александър III Македонски]] превзема и присъединява останалата част от региона към империята си, като достига до река [[Дунав]]. През [[2 век пр.н.е.]] региона е включен в границите на [[Римска империя|Римската империя]], а през [[146 пр.н.е.]] е създадена провинция [[Македония (провинция)|Македония]]. При управлението на [[Диоклециан]] тя е разделена на две части – Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Република Македония попада във втората, чиято столица е град [[Стоби]]<ref>A Companion to Ancient Macedonia, By Joseph Roisman and Ian Worthington, page 549</ref>. Най-северните части на областта, включително град [[Скупи]] (дн. Скопие), е присъединена към провинция [[Мизия]]<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/article-9068124/Skopje |title=Encyclopaedia Britannica – Scopje |publisher=Britannica.com |accessdate=6 June 2011}}</ref>. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския<ref> A F Christidis. A History of Ancient Greek, Cambridge University Press, 2007, page 351</ref>.
| |||