Христофор Кондов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 13:
След завръщането си в България Христофор се установява в Одрин. Епископ [[Михаил Петков]] го назначава за свой архиерейски съветник и наместник, а същевременно и за енорийски свещеник в катедралния храм „Св. Пророк Илия" в Одрин.
През 1885 г. жителите на село [[Покрован]], Ивайловградско искат от епископ Михаил Петков да им изпрати Христофор за енорийски свещеник. Христофор Кондов управлява [[Успение Богородично (Покрован)|енорията в Покрован]] в продължение на седем години - от 1885 до 1892 г. По негово време там е построена нова училищна сграда с осем помещения. Заедно със задълженията си като свещеник, в Покрован Христофор Кондов също така учителства. През 1888 г. за шест месеца (от 30 юни до 25 декември) за негов помощник е изпратен и ново ръкоположеният свещеник [[Атанас Минтов]].
През 1892 г. Христофор Кондов е назначен за енорийски свещеник в село [[Лизгар]], Кешанско. Наблизо се намира село Елягюню, където пет години по-рано се установява неговият другар от Покрован Атанас Минтов. Заобиколени навсякъде от гръцки и турски села, двете села приемат унията, за да съхранят своята българска националност. Те не само успяват да се преборят с интригите на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], но дават и голяма подкрепа на гръцките униати в съседното градче [[Малгара]].
| |||