[[Сопот|Бяла черква]]. То6ко да джвакаВечерта. [[Под игото#Персонажи|Чорбаджи Марко Иванов]] вечеря заедно с многочелядното си семейство. Неочаквано в нощта се чува стряскащ шум. Марко отива в обора и разпознава в сенките [[Под игото#Персонажи|Иван Кралича]], избягал от [[Диарбекир]]. На входната порта заудря [[Под игото#Персонажи|онбашията]] с няколко заптието и беглецът прескача зида. Докато се разразява буря, Кралича се измъква от няколко стражи, които се докопват единствено до палтото му. Заточникът се укрива в извънградска воденица, където спасява воденичаря и [[Под игото#Персонажи|невръстната му дъщеря]] от гаврите на двама турци. Дядо Стоян му помага да погребат мъртвите главорези, след което откарва непознатия да се укрие в близкия [[манастир]] при [[дякон]] [[Под игото#Персонажи|Викентий]]. На другия ден се връща и игуменът Натанаил, който носи лоши новини от града. [[Под игото#Персонажи|Доктор Соколов]] през нощта е бил арестуван и откаран. Когато Иван го питал предния ден за Марковата къща, докторът му подарил дрехата си, защото беглецът бил дрипав. Иван сложил в джоба си бунтовнически книжа, а дрехата останала у турците. След тия известия той решава да отиде да се предаде, за да избави този добър човек.
Същата сутрин обаче чорбаджи Марко се засича с онбашията в кафенето и турчинът забравя там писмото с обвинението и доказателствата против доктора. През това време чорбаджията съумява да подмени книжата и така спасява Соколов от тежко наказание.
