Колективизация в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 77.85.123.49 (б.), към версия на StanBot |
|||
Ред 22:
== Втора масовизация и селски бунтове ==
В началото
▲В началото наодинителствтвя нова масовизация, поставяйки си за цел колективизацията на половината земеделски земи, което трябва да се постигне с ново увеличение на нарядите, собено на мляко и вълна. Режимът прибягва до крайни мерки, като изискването на наряд от мляко дори от яловите крави и воловете – така след национализацията на тракторите, той се опитва да лиши селяните и от работни животни. През март е поставен максимум на земите за лично ползване и притежаваните животни от членовете на ТКЗС, а изплащаните им ренти са намалени до 30% от печалбата, като е обявена възможността за пълното им премахване в бъдеще. ТКЗС са извадени от системата на [[Централен кооперативен съюз|Централния кооперативен съюз]] окончателно поставени под контрола на Министерството на земеделието.{{hrf|Груев|2009|354 – 355}}
Мерките на правителството дават резултат и до края на годината 50% от селяните са включени в ТКЗС, но още през лятото в много села в Оряховско, Врачанско, Пловдивско и Асеновградско започват безредици, които са разпръснати с оръжие. През зимата на 1950 – 1951 година в селата в много райони настъпва [[масов глад]].{{hrf|Груев|2009|357 – 358}}
| |||