Разлика между версии на „Успение Богородично (Покрован)“

редакция без резюме
Бъдещият администратор на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския апостолически викариат]] – [[Христофор Кондов]] е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи.
 
[[Балканските войни]] са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село.<ref name=":0">[http://www.desant.net/show-news/33379 Село Покрован – „католическият Батак“]</ref>
 
От 1937 г. сестрите [[евхаристинки]] имат манастир в енорията.
 
През 1952 г. е арестуван енорийският свещеник – отец Георги Митов, обвинен в диверсионна дейност и осъден на 10 години лишаване от свобода по „големия“ [[Католически процеси|католически процес]]. Енорийският дом е конфискуван. През 1964 г. за енорист е назначен отец [[Велик Вичев]] (1923-1985). Отец Вичев събира документи и свидетелства за живота в енорията, които са включени в издадената през 2009 г „Книга за село Покрован“.<ref name=":0" />
 
През 2013 г. епископ [[Христо Пройков]] отслужва молебен по случай 100 години от трагичните събития, когато през 1913 г. башибозукът избива жителите и опожарява къщите на селото. За това понякога село Покрован е наричано „католическия Батак“. Като възпоменание от тези жестоки събития е монтирана паметна плоча. <ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2013/08/19/католическите_епархии_в_българия/bul-720731 Католическите епархии в България]</ref> Католическата фондация „Каритас“ се грижи за възрастните болни и самотни хора в енорията.
Анонимен потребител