Стефан Караджа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
уточнение |
||
Ред 12:
[[Връх Стефан Караджа]] на [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] е наименуван на революционера.<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика.] [[Комисия по антарктическите наименования]]. София, 2015.</ref><ref>[https://data.antarctica.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=138108 Stefan Karadzha Peak.] SCAR Composite Antarctic Gazetteer.</ref>
== Биография ==
=== Ранни години ===
Стефан Караджа е роден на [[11 май]] [[1840]] г. в село Ичме (днес [[Стефан Караджово]]), [[Ямбол]]ско. Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна, починал през 1817 г.<ref>Златарски, Александър Н. Пет български рода в летописите на историята. София, 2012. стр. 16 – 17.</ref> Никола Узуна е един от подбудителите на
За известно време Караджата учи и обущарски занаят при зет си Никола Станчев. Учи в [[Тулча]], но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което имигрира в [[Румъния]] през [[1862]] г. Оттогава започва и неговата революционна дейност.
=== Революционна дейност ===
Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от [[Раковски]] [[Български легии в Белград|Първа българска легия]] в [[Белград]]. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава [[Дунав]]а с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от [[Хаджи Димитър]] и [[Желю войвода]], с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През [[1867]] г. постъпва във [[Български легии в Белград|Втората българска легия]]. През [[1868]] г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На [[6 юли]] двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село [[Вардим]]. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет [[Мидхад паша]] войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в [[Русе]]. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли [[1868]] г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от [[баба Тонка]]. И до ден-днешен черепът му се съхранява в Къщата музей „Баба Тонка“ в Русе. Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата-музей на Баба Тонка през януари [[2014]] г. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли 1868 г.
== Галерия ==
<center>
<gallery>
Ред 31:
</center>
== В художествената литература ==
* Божинов, Георги. ''Караджата''. „Хермес“, С., ISBN 978-954-26-1449-4.
* Вазов, Иван. Караджата из „Епопея на забравените“
== Бележки ==
<references/>
== Литература ==
* [http://ia600104.us.archive.org/7/items/chetitevbulgari00stoigoog/chetitevbulgari00stoigoog.pdf Стоянов, З. Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867 – 1868. Пловдив, 1885]
| |||