Септемврийско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 49:
Най-много загинали има в окръг Монтана (Фердинанд). Там във водените сражения и след потушаване на въстанието са убити общо 337 души. Извършени са масови разстрели в с. [[Септемврийци (Област Монтана)|Септемврийци]] (Горна Гнойница), [[Вършец]], [[Берковица]] и [[Монтана]], като голяма част от тях са военномобилизирани въстаници. Вдъхновителите, организаторите и ръководителите са избягали от възмездие, като са емигрирали в [[Югославия]].
 
СледОще разгромав началото на въстанието и преди неговия разгром лидерите му [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]] бягат в [[Югославия]]<ref>Неизвестни страници от миналото 1919, 1923, 1925, 1944, 1956, 1968, ''1992, Върбан Ангелов''</ref>, а оттам — в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Някои от бунтовниците остават в страната и действат като чети в планините.
 
Септемврийското въстание дава възможност на правителството на [[Александър Цанков]] да се представи пред Запада като борец срещу комунистическата опасност и да пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени на България с [[Ньойски договор|Ньойския договор]].