Мирмидони: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
typo fixed
IcoK97 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Мирмидоните''' или '''Мирмидонците''' ({{lang-el|Μυρμιδόνες}}) са [[Древногръцка митология|митично]] [[ахейци|ахейско]] племе от остров [[Егина]]. Според някои митове те произлези от [[Мирмидон]], син на [[Зевс]] и [[Евримедуза]]. Според друг мит след като островът бил обезлюден от страшна чума, [[Зевс]], по молба на [[Еак]], превърнал мравките в страната в човешки същества и затова новият народ започнал да се нарича мирмидонци (от гр. μύρμηξ, „мравки“). По време на [[Троянска война|Троянската война]] мирмидонците се сражават под водачеството на [[Ахил]].<ref>[[Овидий]], „Метаморфози“, VII 654</ref>
 
ИмаСъществува теория за родствена връзка на мирмидонците с (пра)българите. В „Хронография“ на византийския летописец [[Йоан Малала]] пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега [[българи]], 3000 души“.<ref name=IIva>[[Йордан Иванов]]. „Българите в Македония“, [http://books.google.bg/books?id=eYVpAAAAMAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=snippet&q=Ахилъ&f=false документ № 7 – X век, Тесалия]. София. Държавна печатница 1915 г.</ref> Тези сведения са много оспорвани, но са исторически факт. Това сведение е отразено и в [[Старобългарски език|старобългарския превод]] на „[[Илиада]]та““, направен по времето на цар [[Симеон Велики]] в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]].<ref name=IIva/> За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от [[Йоан Цеца]], който пише: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.<ref>Йоан Цеца, „ГИБИ“, том X. Издание на Българската академия на науките. София 1980, [http://www.promacedonia.org/gibi/10/gal/10_104.html стр. 104]</ref>
 
Причината за тези споменавания на българите е обичаят на византийските автори да архаизират, т. е. да споменават дадено население с имената на племена или народи, населявали техните земи в миналото, както и обратно. Хрониката на Малала не е запазена изцяло, затова изразът, споменаващ българите, вероятно е дело на по-късен преписвач от края на IX или от X век, когато вече земята на мирмидонците е била населена с българи.<ref>Йоан Малала, „ГИБИ“, том II. Издание на Българската академия на науките. София 1958, [http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_208.html]</ref>
 
== Източници ==