|
| страна1 = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border]][[България]]<br>[[Картинка:Flag of the German Empire.svg|20px|border]][[Германска империя (1871 – 1918)|Германска империя]]
| страна2 = [[Картинка:Flag of Romania.svg|20px|border]][[Румъния]]
| командир1 = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border]]ген. [[Пантелей Киселов]]
| командир2 = [[Картинка:Flag of Romania.svg|20px|border]] [[Михай Аслан]]{{Br}}[[Картинка:Flag of Romania.svg|20px|border]]ген. [[Константин Теодореску]]
| сила1 = [[Трета българска армия]] (в състав: <br>4-а Преславска пехотна дивизия, <br>1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия, Дунавският<br>Дунавски българо-германски отряд)<br>Общо: 55,000
| сила2 = 15-та и 17-та пехотна румънска дивизии<br>Общо:39,000
| жертви1 = ~1800
{{Румънска кампания (Първа световна война)}}
'''Тутраканската битка''' (известна още като '''''Тутраканска операция''''') е [[сражение]] през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915-1918) между [[българска армия|български]] и [[Румъния|румънски]] войски при град [[Тутракан]], [[Добруджа]].
== Предистория ==
СледПрез това[[Междусъюзническата следвавойна]] [[Румъния]] напада България на [[28 юни]] [[1913]] и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията [[Тутракан]]-[[Балчик]]. Два румънски [[Корпус (формирование)|корпус]]а и 2 конни [[дивизия|дивизии]] преминават [[Дунав]] при [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и достигат [[Стара планина|старопланинските]] проходи. Събитието с съчетано с няколко други политически и икономически неуспеха и отключва [[Първа национална катастрофа|Първата национална катастрофа на България]]. [[Южна Добруджа]] е включена в пределите на Кралство [[Румъния]]. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща [[Тутракан]] в една от най-сигурните крепости[[крепост]]и по Дунава. Тя има 15 [[фортификация|форта ]], отстояши на 1-разстояние до 2 километра един от друг, организирани са две отбранителни линии, а също така серия землени и бетонни укрепления, оръдия[[оръдие|оръдейни установки]], картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотнапехотни румънскарумънски дивизиядивизии с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 [[картечница|картечници ]] и на придадения към крепостта дунавски[[дунав]]ски [[флот ]], в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки. ▼
На [[1 септември]] [[1916]] г. [[Царство България]] обявява война на Кралство Румъния за да си върне загубените територии. Българите изпращат 3-та българска армия в състав – [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4<sup>-та</sup> преславска пехотна дивизия]], 1<sup>-ва</sup> бригада от [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> софийска дивизия]], Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4<sup>-та</sup> преславска дивизия генерал-майор [[Пантелей Киселов]] с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници. Съюзници на румънците са [[Руска империя|Руската империя]] и сърбо-хърватски доброволци. Бойните действия започват с успешна кавалерийска операция под командването на ген. [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], при която е защитен фланга на щурмуващите Тутракан българските части и е предотвратено пристигането на румънски подкрепления. В [[Бой при Добрич|боя при Добрич]] румънците са отблъснати напълно от фланга на тутраканското настъпление. Конницата на ген. Колев е първата българска военна част, изправила се срещу руски войски след [[Освобождение]]то. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен: {{цитат|Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!|вестник "Утро", 1,2 6, 11 септември 1916 г.}}
През [[Междусъюзническата война]] [[Румъния]] напада България на [[28 юни]] [[1913]] и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията [[Тутракан]]-[[Балчик]]. Два румънски [[Корпус (формирование)|корпус]]а и 2 конни [[дивизия|дивизии]] преминават [[Дунав]] при [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и достигат [[Стара планина|старопланинските]] проходи.
== Сражение ==
▲След това следва Първата национална катастрофа. [[Южна Добруджа]] е включена в пределите на Кралство [[Румъния]]. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща [[Тутракан]] в една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта на 1-2 километра един от друг, две отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, оръдия, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотна румънска дивизия с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
На 1 септември 1916 г. [[България]] обявява война на Румъния. Тя иска да си върне загубените изконни територии, на които пръв е стъпил хан [[Аспарух]]. Българите изправят 3-та българска армия в състав – [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4<sup>-та</sup> преславска пехотна дивизия]], 1<sup>-ва</sup> бригада от [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> софийска дивизия]], Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4<sup>-та</sup> преславска дивизия генерал-майор [[Пантелей Киселов]] с численост 55 000 души, 132 [[оръдие|оръдия]] и 53 [[картечница|картечници]]. През 1916 г. България започва военни действия срещу Румъния, за да си върне заграбените територии. Съюзници на румънците в тези битки са сърбо-хърватски доброволци и ... Руската империя, чиято войска през 1877-1878 г. освобождава България от османско владичество. Още с началото на бойните действия кавалеристите под командването на ген. Иван Колев имат важен принос - защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления. Разбиват и пленяват не една румънска част,а в най-напрегнатия момент при защитата на Добрич се намесват и отблъскват неприятеля. След това активно участват в освобождението на цяла Добруджа.
Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни изправила се срещу руснаци. В Русия и дори в България по онова време се чуват гласове, че сражение между българи и руси е невъзможно. Някои руски командири дори наивно очакват масово предаване на българските войници при вида на руската армия, освободила България. Нищо подобно обаче не се случва. Самият ген. Колев изпитва дълбока признателност към Русия - не само заради Освобождението, но и заради факта му, че семейството му намира убежище в руска Бесарабия и избягва от турските погроми в България през XIX век. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен: "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"(Вж. в. "Утро", 1,2 6, 11 септември 1916 г.)
Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница (именно от нея се възхищава младият Иван Колев в Болград) и я побеждават на няколко пъти - дори успяват да пленят руско военно знаме. Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев.
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения [[Тутракан]]. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”.
== Последствия и памет ==
В битката загиват 8000 души, от които 1800 [[българи]]. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от [[Стоте национални туристически обекта]].
| 