Велик везир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎top: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Jean-Baptiste van Mour 004.jpg|thumb|300 px|Великият везир дава [[аудиенция]] "под„под купола"купола“ в [[Топкапъ сарай]] (картина от [[18 век]]).]]
'''Великият везир''' (صدر اعظم,وزیر اعظم; {{lang-tr|Sadrazam}}) с [[етимология]] от [[персийски]]я „[[везир]]“ (وزير) е главният [[министър]] на [[султан]]а на [[Османска империя|Османската империя]] (подобно на [[министър-председател]]), ползвайки се с абсолютното персонално доверие на [[държавен глава|държавния глава]].
 
Великият везир се назначава и сваля само от османския султан в периода до [[Танзимат]]а.
 
Великият везир е държател и съхранител на [[държавен печат|държавния печат]] на Османската империя. Великият везир свиква заседанията на дивана, в които участват другите [[везир]]и. Заседанията на дивана са се провеждали в специална стая, наричана "под„под купола"купола“ в [[Топкапъ сарай]]. Службата на великия везир се е помещавала във [[Високата порта]].
 
В периода на съграждане и укрепване на Османската империя до [[1364]] г. е използван само терминът "везир"„везир“. Първият от везирите, който получава титлата "велики„велики везир"везир“, е [[Чандарлъ Кара Халил Хайредин паша]] по времето на [[Мурад I]] (майка му е от персийски произход), през 1364 г. Първият велик везир е инициатор за въвеждането на [[кръвен данък]] и за създаването на [[еничарски корпус|еничарския корпус]], който е в основата на османската военна и политическа мощ до [[1826]] г.
 
По времето на великите везири от рода [[Кьопрюлю]] през втората половина на [[17 век]] ролята на великя везир достигнала своя пик. Отличителни черти при управлението на наследствените велики везири Кьопрюлю били затягането на военната дисциплина, повишаване на [[приход]]ите в [[хазна]]та и организирания финален военен поход към [[Централна Европа]]. Той завършва трагично за османците с [[битка при Виена|битката при Виена]], последвана от [[Голяма турска война|Голямата турска война]] с [[Карловецки мирен договор|Карловецкия мирен договор]] от [[1699]] г. и [[Константинополски мирен договор (1700)|Константинополския мирен договор]] от [[1700]] г.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 289- – 309 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
 
След ликвидирането на еничарския корпус (1826) и с началото на [[Танзимат]]а (1839) великите везири придобиват статут, подобен на министър-председателите в европейските страни.