Еничарски корпус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Създаване: replaced: корпус → корпус редактирано с AWB |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Еничарският корпус''' е основен род [[войска]] в [[Османската империя]], създадена на базата на отряди от еничари ({{lang-ota|يڭيچرى}}, yeni çeri, означаващо
== Произход на названието ==
Думата „еничар“ е турска по произход и се извежда от словосъчетанието ''yeni çeri'', което означава „нов войник“, „новобранец“. На български се среща и като „'''я'''нич'''е'''р“ (напр. при Симеон Радев).
== Създаване ==
[[Картинка:Welt-Galleria T085.jpg|250px|мини|]]
Основан е през [[1365]] г. от [[султан]] [[Мурад I]]. Още след средата на [[14 век]], при управлението на Мурад I, е въведен данъкът [[пенджик]] – всеки 5-ти военнопленник се принуждава да
В резултат още при Мурад I значението на еничарите в османската войска бързо нараства. В последната му битка на [[Косово поле]] тяхното обичайно място вече е строени пред султана. Нарастват и нуждите от хора за попълване на корпуса.
Това налага създаването на [[данък]]а ''чилик'', добил известност още и като '''[[кръвен данък]]''', а също и от названието сбор
Първите сведения за събирането на християнски деца се отнасят към времето на султан [[Мурад I]]. В житието на св. Филотей се говори за събирането на деца през 1380 г. като за вече установен обичай
Друго сведение за този данък някои свързват с известие на [[солун]]ския [[митрополит]] Исидор Клабас от 1395 г. за грабеж на момчета по заповед на [[Баязид I]]. Сведенията обаче сочат по-скоро единични акции за набиране на младежи, отколкото редовен данък.
През 1458 г. [[Францискански орден|францисканският]] монах Ф. Джорджиус съобщава, че на всеки 5 г. султанът събира младежи до 20-годишна възраст. Утвърждаването на ''чилика'' като регулярно периодично вземане на деца може да се отнесе към първата половина на ХV в.
Отвлечените деца се изпращат в турски семейства, където се обучават на подчинение и турски език. След като възмъжеят, те се връщат в [[Цариград]], където е извършван нов подбор. Тези, които се отличават със своята красота и интелигентност, се изпращат в корпуса на ''ич-огланите'' – дворцовата гвардия. Именно от техните среди най-често успяват да се издигнат до най-висшите служби на империята. Основната част от останалите са предназначени за корпуса на ''аджеми-огланите'', където се подготвят за служба в подразделенията на османската армия – еничарите, флота и бюлюците. Останалите, негодни за войници, са продавани като [[роб]]и.
Новосъздадената военна структура получава наименованието ''еничарски оджак''. Думата ''оджак'' означава огнище и показва връзката с остатъците от родовия строй в този ранен етап от съществуването на [[Османска империя|Османската държава]].
В началото структурата на еничарите наподобява тази на ''пехотата [[яя]]''. Групирани са по 100 човека в 10 бойни единици, наречени ''орти'', всяка начело с ''[[яябашия]]''. Тези първи еничарски орти получават названието ''джемаат''.
Още със създаването на еничарите е въведена отличителната им шапка със спускащо се отзад бяло платно, символизиращо ръкава на вдигнатата за благословия ръка на мюсюлманския светец и духовен покровител на [[корпус (военна единица)|корпус]]а [[Хаджъ Бекташ]]. По време на своите походи на [[Балкани]]те [[Сюлейман]]
Военните неуспехи на Османската империя и намаляването на притока на пленници рефлектирали и върху способите за набиране на еничари, като все по-голямо значение добива данъкът ''[[девширме]]''. В края на ХV в. ''пенчикът'' загубва своето значение на данък, служещ за попълване на еничарския корпус с хора, а остава само като облагане с пари на собствениците на роби.
Ред 31:
[[Image:OttomanJanissariesAndDefendingKnightsOfStJohnSiegeOfRhodes1522.jpg|thumb|250px|Еничари, сражаващи се с [[Хоспиталиери|рицарите-хоспиталиери]] при [[Обсада на Родос (1522)|Обсадата на Родос]] през 1522 г.]]
През 1451 г. към първото еничарско подразделение, наречено ''джемаат'', [[Мехмед II]] присъединява второ
[[Константин Михайлович]] в своята
''А при двора еничарите са обикновено около 4 000 и при тях е въведен такъв порядък: те имат над себе си [[хетман]], когото наричат [[ага]] – велик господин; той получава заплата 10 [[жълтици]] на ден, а неговият маршал – по жълтица всеки ден; на стотниците дават на 2 дни по жълтица, а на низшите чинове – на 10 дни по жълтица. Техните синове, когато израснат от детската възраст, също получават служба от султана. Нито 1 придворен, ако в нещо се провини, не наказват с понижаване в службата, а само със смъртно наказание. И все пак те никого не екзекутират открито, но само тайно от другите придворни, за да не би те да се възмутят. Нито 1 еничар, нито 1 десетник не смее да язди на кон, с изключение на самия хетман и неговия маршал. Там при тях е установено следното: съществуват стрелци, които стрелят с лъкове; други от тях са с пушки, някои от тях стрелят с мускети, а други със самострели; и всеки ден те са длъжни да демонстрират стрелбата си пред своите хетмани. И на всеки от тях дават ежегодно по жълтица за лък, а също и за хазук, риза и големи шалвари, по техния обичай, направени от 3 лакти платно, а ризата – от 8.''
[[Файл:Battle of Vienna.SultanMurads with janissaries.jpg|вдясно|мини|250px|Еничари]]
Своя завършен вид еничарският корпус добива при управлението на султан [[Сюлейман I|Сюлейман I Кануни]] (1520
Общият брой на ''ортите'' достига до 196, от които първите 101 са на подразделението ''джемаат'', вторите 34
Общото командване на еничарския корпус се състои от 16 офицери, които сформират т.нар. ''еничарски диван''. Начело на корпуса стои агата на еничарите. Той има ранг на [[везир]] или паша с 3 [[туг]]а и от ХV в. до ликвидацията на еничарите е член на султанския [[диван]].
Ред 46:
Следващият по степен е командирът на подразделението ''секбан'', наричан ''секбан-башъ''. По време на война той остава в столицата и поема функцията на комендант на града, изпълнявана в мирно време от агата на еничарите.
Други 2 важни фигури в корпуса са ''кул-кетхуда'' и ''кетхуда-йери''. За кул-кетхуда обикновено е назначаван командирът на подразделението бюлюк. Той ръководи стопанските въпроси на корпуса, изработва стратегията за действие и определя реда за дежурствата на ортите в провинцията. Назначава всички офицери с по-ниска степен от командир на орта. Теоретично може да бъде уволнен само от [[султан]]а след одобрението на всички еничари, което на практика не се спазва. Кетхуда-йери е длъжност, близка до [[адютант]] – той предава заповедите на агата на еничарите до командирите на орти, а при особени ситуации има правото и да го замества.
Останалите 12 члена на еничарския диван са командирите на определени орти.
Ред 52:
Командването на 3-те основни поделения на корпуса – джемаат, секбан и бюлюк, включва всички командири на орти в подразделението, а за командири на подразделенията се назначават чорбаджиите на определени орти.
Основната бойна единица в еничарския корпус е ортата. Всяка орта разполагала с отделна казарма, а по време на поход войниците ѝ живеят в обща палатка, наричана ''ода''. Членовете на ортата се наричат ''йолдаши'', т.е. спътници или другари, което подчертава тясната връзка между тях. Всяка орта има своя емблема (оръжие, оръдие на труда, животно или плод), която се изобразява на знамето
В ръководството на ортата има 6 основни фигури. Командирът на ортата е наричан ''чорбаджия'', при подразделението джемаат – ''яябашия'', а при бюлюците – ''бюлюкбашия''. Названието е свързано с кухнята и показва, че на този офицер султанът е поверил задължението да прехранва и контролира еничарите. Вторият по степен командир на ортата е ''одабашията'', който отговаря за реда и дисциплината, както на цялата единица, така и на всеки неин член. С финансите и запасите на частта се занимава т.нар. ''векили-харч''. Следващият по степен е байрактарят, след него е най-старият еничар в ортата, наричан ''башески'' и в края на командирската йерархия стои готвачът, наричан ''уста'' или ''устаахчи''. Всяка орта има [[имам]] и ''мютевелия'', натоварени с култови задачи, а също с [[вакъф]]ирането на еничарските имоти и вещи.
== Въоръжение ==
Първоначално еничарите са прочути с умелото си боравене с [[лък]]ове, но след 1440 г. започва превъоръжаване на корпуса с модерно огнестрелно оръжие. При [[битка за Виена|битката за Виена]] през 1529 г. инженерните части умело се справят с бомбардирането и строенето на фортификационни съоръжения. Основното въоръжение на еничарите включва [[сабя|саби]], [[нож]]ове и [[брадва|брадви]]. Турският [[ятаган]] става символ на корпуса. През 16-ти век войниците са превъоръжени с [[мускет]]и. В бой са използвани още ранни форми на ръчните гранати и артилерийски оръдия. Кремъчните [[пистолет]]и стават задължителна част от екипировката сравнително късно
== Упадък ==
[[Файл:Janicaru.jpg|вдясно|мини|250px|Еничарски офицери]]
Упадъкът на [[Османската империя]] през ХVII в. рефлектира и върху еничарския корпус, който започва да деградира. Първоначално промените в империята засягат турските феодали-''тимариоти''. Лишени от своите владения, те масово започват да избягват военните си задължения.
Това налага да бъдат заместени от еничари. Така само за периода 1584
Упадъкът на империята и стремителното нарастване на числеността на корпуса рефлектират върху качествата на войниците от състава му. Първоначално еничарите нямат право да се женят, както и нямат право на собствено имущество, а се осланят само на даваните им от султана възнаграждения. Имуществото им се наследява от [[султан]]а. Впоследствие това се променя. Еничарите започват да упражняват усвоения при обучението им [[занаят]], а също и да встъпват в брак. Султан [[Сюлейман I]] (1520
Османската власт допуска и формирането на групата на ''кулуглу'' – синовете на загинали еничари да бъдат записвани в корпуса като негови възпитаници. През 1609 г. техният брой надхвърля 1 600 души. Не след дълго в еничарския корпус са допуснати и синовете на живи бащи, а през 1655 г. [[Велик везир|великият везир]] Мехмед Кюпрюлю обещава корпусът да се формира единствено от еничарски синове. Привилегиите, от които се ползват еничарите, и отпадането на някои от ограниченията за тях правят корпуса изключително привлекателен. По времето на Мурад III (1574
Опитите на султаните да възстановят порядъка в еничарския корпус завършват с провал. Султан [[Осман II]] (1618
== Ликвидиране ==
{{основна|Ликвидиране на еничарския корпус}}
Краят на еничарския корпус настъпва при управлението на султан [[Махмуд II]] (1808
На 29 май 1826 г. е свикан съвет от държавници и висши духовници, които стигат до заключението, че трябва да се създаде редовна армия. На 15 юни 1826 г. еничарите се разбунтуват и заплашват да убият около 100-на участници в съвещанието и дори самия султан, ако откаже да премахне новосъздадената войска. Верните на султана части обаче отблъскват бунтовниците към казармите и ги подлагат на артилерийски обстрел. Еничарите се принудени да изпратят делегация при султана, която да моли за милост, но пратениците им са екзекутирани. Столичният [[мюфтия]] дори проклина еничарите. Към 21 ч. казармите са разрушени от артилерията, а заловените еничари
На 16 юни с.г. е издаден султански ферман за унищожаването на еничарския корпус и разпускането на еничарските части по места. Стига се дотам, че се забранява да се произнася думата
== Вижте още ==
Ред 83:
* [[Бунтове на еничарите]]
== Външни препратки ==
* [http://www.youtube.com/watch?v=MK-WQapo_Qg Яничари ходят мамо]
[[Категория:Еничари|*]]
|