Еничари: Разлика между версии

'''Еничарите''' ({{lang-ota|يڭيچرى}}, yeni çeri - – нов войник), също '''йеничери / йеничари''' и '''яничери / яничари''', са османски поданици (главно немюсюлмани по произход), на служба в [[Османската империя]] (предимно като военнослужещи, но също държавни служители, както и работници), съществували от средата на [[XIV век]] до [[1826]] г.

Наричани ''аджемиоглани'', те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. Някои започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[Паша|паши]] и [[везир]]и. След 10- – 15 години далеч от дома аджемиогланите трябвало да забравят напълно [[Род (общност)|рода]] си и да научат [[турски език]]. Хаджи и молли ги възпитавали в [[Ислям|мохамеданската вяра]].

С отчаяни усилия българите се борят и срещу най-страшното посегателство върху народността и вярата им - – кръвния данък. Някои женят момчетата си още на 8- – 9 години, защото женените не били вземани за еничари. Отраснали българчета напускат домовете си и дълго се укриват, подкупват се събирачите на данъка, за да попълнят състава с още [[Обрязване|необрязани]] синове на бедни турци.

== Източници ==