Уикипедия

Мидхат паша: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Редакция без резюме
Ред 11:
 
== Биография ==
Той е син на [[кадия]]та Мехмед Ешреф, родом от [[Русе|Русчук]], изявен привърженик на реформите. Прекарва детството си в [[Цариград]], [[Видин]] и [[Ловеч]] и получава добро образование. Владее няколко чужди езика. През [[1844]] г. става секретар на [[Фаик ефенди]] и го придружава в [[Сирия]] за три години. Завръща се в [[Цариград]] на служба в централната администрация и след ново пътуване до Сирия е издигнат до втори секретар на [[Висока порта|Високата порта]]. През [[1854]] г. негови противници успяват да го отстранят от поста. Великият везир Кабръслъ Мехмед паша го натоварва с тежката, възприемана като непосилна задача да се справи с разбойническите банди и недоволството в румелийските провинции. В резултат на шестмесечните усилия на Митхад паша са заловени 284 разбойници, някои от които са наказани със смърт. Приема се, че най-успешни са действията му по омиротворяване в районите на Шумен и Сливен.<ref>Бакърджиева, Теодора. На крачка през времето. Държавникът реформатор Мидхат паша (1822- – 1884), Русе, 2009, с. 36.</ref> В 1857 е изпратен в Търново като поредния правителствен анкетьор, чиято задача е да разследва конфликта между гръцкия владика Неофит Византиос и българското население. По заповед на Митхад паша арестуваните по обвинения от страна на владиката български първенци са освободени, а в резултат от доклада му самият владика е отзован.<ref>Бакърджиева, Теодора. На крачка през времето. Държавникът реформатор Мидхат паша (1822- – 1884), Русе, 2009, с. 38- – 39.</ref>
 
През [[1860]] г. е обявен за [[везир]] и [[паша]], и му е поверено управлението на [[Ниш]]кия еялет. Реформите му там са толкова успешни, че султан [[Абдул Азис]] го натоварва, заедно с [[Фуад паша]] и [[Али паша]], да подготви програма за прилагането им в цялата империя.
 
През [[1864]] г. земите от [[Добруджа]] (от Дунавската делта) до [[Поморавие]]то, включително цялата [[Дунавска равнина]], [[Софийско поле|Софийското]] и [[Самоковско поле|Самоковското поле]], са обединени в т. нар. [[Дунавски вилает]] с административен център [[Русчук]]. Освен Русчук, центрове на [[санджак|санджаци]] са градовете [[Ниш]], [[Видин]], [[София]], [[Търново]], [[Варна]] и [[Тулча]]. Мидхат паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция - – [[Общ вилаетски съвет]], в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта. Българи-членове на Общия вилаетски съвет са хаджи [[Иванчо Пенчович]] и хаджи [[Атанас Петкович]] от Русчук, [[Никола Михайловски]] и [[Тодор Марков (търговец)|Тодор Марков]] от Търново, [[Димитър Трайкович]] от София, [[Матю Рачев]] от [[Шумен]] и др. Българи се назначават и на висши съдебни постове: Иванчо Пенчович е председател на вилаетския търговски съд. Мидхат паша инициира създаването на първия османски официоз, списван на [[турски език|турски]] и [[български език]]: седмичния [[Дунав (вестник)|вестник "Дунав"„Дунав“]], излизащ от печат между март 1865 г. и юни 1877 г. В редакцията му влизат българите [[Стоил Попов (възрожденец)|Стоил Попов]] и [[Иван Чорапчиев]].
 
Мидхат паша е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Въвеждат се публични търгове за откупуването на данъците. Водоснабдяването на [[Русчук]] и земеделското стопанство "Образцов„Образцов чифлик"чифлик“ се изграждат по негова инициатива. Значението на тези нови за империята действия е показателно - – на [[13 декември]] [[1879]] г. там е основано първото българско земеделско училище, днес Институт по земеделие и семезнание "Образцов„Образцов чифлик"чифлик“ към [[Селскостопанска академия]].
 
През [[1865]] г. Мидхат паша прокарва път през прохода [[Арабаконак]], който свързва [[София]] със [[Северна България]] (за [[Плевен]] и [[Русчук]]). Поради нарасналото значение на с. Самунджиево, разположено на новия път, то е прекръстено на [[Орхание]] (дн. [[Ботевград]]), обявено е за град и впоследствие бързо се разраства.
Ред 29:
Плановете му за образователна реформа (неосъществена), включват сливането на турските и българските училища в единна система, {{неясно|което е в разрез с българските национални интереси}}.
 
По време на четническото движение в периода 1867 - – 1868 г. Мидхат паша отново прилага сила и екзекуции за потушаването му.
 
През [[1868]] г. Мидхат паша реорганизира Държавния съвет и е назначен за негов председател, а през [[1869]] г. е назначен за губернатор на [[Багдад]]. Там постига същите успехи, както по-рано в [[Ниш]] и [[Русчук]]. През [[1871]] г. Мидхат решава, че антиреформистката политика на [[велик везир|великия везир]] [[Махмуд Недим паша]] е опасна за страната и смело излага възгледите си лично пред султана. Впечатлен от решителността му, султанът го назначава за велик везир. Твърде независим за двора обаче, Мидхат остава на този пост едва три месеца, след което е понижен до [[Министерство на правосъдието на Османската империя|министър на правосъдието]] и председател на [[Държавен съвет на Османската империя|Държавния съвет]].
 
От октомври 1873 до февруари 1874 г. е валия на [[Солунски вилает|Солунския вилает]].<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Greece.html World Statesmen — – Greece]</ref>
 
Влошаващите се условия в империята през [[1876]] г. довеждат до съюзяването на Мидхат паша с [[велик везир|великия везир]] и военния министър. През май те свалят [[султан]] [[Абдул Азис]], който е убит на следващия месец. На негово място е поставен [[Мурад V]], но той е умствено болен и през август е заменен с неговия брат, [[Абдул Хамид II]]. Мидхат паша става отново велик везир и на [[23 декември]] е обявена първата конституция на Османската империя, даваща значителни права на парламента. През февруари [[1877]] г. е отстранен и изпратен в изгнание във връзка с убийството на [[Абдул Азис]].
Ред 39:
По това време се затвърждават проанглийските му и силно русофобски външнополитически убеждения.
 
По време на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] през 1876 г. [[Савфет Мехмед паша]], Мидхат паша и английският представител Хенри Елиът, подпомогнати от [[Бенджамин_Дизраели|лорд Дизраели]] имат основен принос за нейния провал и за последвалата [[Руско-турска_война_(1877-1878)|руско-турска война]].
 
След като прекарва известно време в чужбина, най-вече в [[Лондон]], през [[1878]] г. Мидхат паша е върнат като губернатор на [[Сирия]], а малко по-късно на [[Измир]]. През май [[1879]] г. султанът отново нарежда той да бъде арестуван. Мидхат паша се укрива и призовава [[Велики сили|Великите сили]] да се застъпят за него. Малко след това обаче се предава, като настоява за справедлив процес. През юни заедно с други обвиняеми той е осъден на [[смъртна присъда|смърт]] за убийството на [[султан]] [[Абдул Азис]]. Присъдата не е изпълнена, и след намеса на [[Великобритания|британското]] правителство е заменена със [[затвор]].
 
Мидхат паша е много силен админстратор и стратег. Той управлява като велик везир и висш държавен служител. Публикува обширна статия с името "Турция„Турция в своето минало, настояще и бъдеще"бъдеще“ във френското списание "Ревю„Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж"етранж“, година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, Целта му е тя да достигне до възможно най-много читатели и евентуално до участниците в [[Берлинския конгрес]]. В статията се казва:
{{цитат| ... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и в следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български|}}
 
Ред 52:
 
На 26 юни 1951 г., на церемония в присъствието на президента [[Джелал Баяр]], бива погребан в хълма на Abide-i-Hürriyet.
 
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
{{Уикицитат|Мидхат паша}}
* Бакърджиева, Теодора. На крачка пред времето: Държавникът реформатор Мидхат паша (1822- – 1884). Русе, 2009.
* Витошанска, Мария. Мидхат паша и българите - – митове и реалност. София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2012.
* Фадеева, Ирина. Мидхат-Паша: жизнь и деятельность. М., Наука, 1977.
 
{{пост начало}}
{{пост| [[Нишки еялет|нишки валия]]<br/>|[[февруари]] [[1861]]|[[октомври]] [[1864]]|[[Осман паша Рауфпашазаде]]|Сюлейман<ref name="World Statesmen Serbia">[http://www.worldstatesmen.org/Yugoslavia.html World Statesmen — – Serbia]</ref>}}
{{пост| [[Дунавски вилает|дунавски валия]]<br/>|[[5 ноември]] [[1864]]|[[24 февруари]] [[1868]]|пръв|[[Мехмед Сабри паша]]}}
{{пост| [[Държавен съвет на Османската империя|председател на Държавния съвет]]<br/>|[[март]] [[1868]]|[[март]] [[1869]]|пръв|[[Юсуф Камил паша]]}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мидхат_паша“.